Скопие: ЕС може да реши проблема с България за един следобед

Проблемът с България ще бъде решен за един следобед, ако така решат няколко членки на Европейския съюз. Това заяви северномакедонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски, цитиран от БГНЕС.

"Добре е, че водим достойна политика по отношение на евроинтеграцията и не унижаваме собствената си нация и държава. Не коленичим, а водим политиката си достойно", изтъкна той относно позицията на премиера Християн Мицкоски, че е готов да чака десетилетия без конституционни промени, които са задължителни за евроинтеграцията.

"Това, което зависи от нас, го правим. По Плана за растеж сме далеч пред страните в региона, което ще бъде потвърдено и в новия доклад, който се очаква през юни. В частта за реформите изпълняваме това, което се изисква, но има сегменти, върху които нямаме влияние", отбеляза Николоски.

Относно неговата по-ранна позиция, че Албания няма да стане членка на ЕС в близко бъдеще, Николоски заяви, че продължава да стои зад това мнение. Той уточни, че причината не е в недостатъчните реформи в Албания, а в несигурността в самия съюз по отношение на разширяването.

Според него е ясно, че "проблемът не е само София, а че тя е добро оправдание, за да не бъде решен проблемът".

Тези въпроси изисквали внимателен подход
"Чакаме няколко големи столици да решат дали искат разширяване на ЕС, или не. Ако има политическа воля, въпросът с България може да бъде решен за един следобед", категоричен бе той.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на РСМ потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на "македонско малцинство" в България.

Освен това протоколът предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.