Слави поиска нов референдум, Lupa.bg припомня правилата

Кой има право да инициира провеждането на национален референдум, как се изчисляват резултатите от него и какъв брой гласове са нужни за признаването им, Lupa.bg припомня за читателите си във връзка с искането на лидера на ИТН Слави Трифонов народът да каже дали предпочита България да стане президентска или да остане република с парламентарно представено управление: 

Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

Това означава, че Слави се нуждае от общо 48 депутати, за да инициира националното допитване. Освен ако тон за това не даде самият държавен глава Румен Радев. 

Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права. 

Следователно, ако Трифонов не успее да прескочи 4-процентовата бариера и/или не успее да събере 1/5 от парафите на бъдещите депутати, той може да създаде нов Инициативен комитет и в рамките на 3 календарни месеца да опита събирането на нужния брой подписи.

При такъв сценарий и след изрично гласуване в НС, парламентът решава свикването на референдума в срок от 1 до 3 месеца след внасянето в деловодството на самото предложение от Инициативния комитет. 

Самата техническа подготовка на националното допитване се осъществява от Министерския съвет, независимо кой е внесъл предложението за него. 

За да е успешен референдум у нас, в него трябва "да" да са казали повече от половината гласували (51% от гражданите с право на вот - б.р.). Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.

Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се обсъжда и гласува в пленарната зала, какъвто бе случаят и с националното допитване на Трифонов за мажоритарната система и партийните субсидии през 2016 г.

Същото се случи и с референдума на тогавашния президент Росен Плевнелиев през 2013 г. "за" или "против" изграждането на АЕЦ "Белене". В него участваха едва малко над 20 на сто от имащите право на глас. 

Дори да успее да свика референдум обаче, КС вероятно ще го спре. Конституционните съдии още през 2003 г. излязоха с категорично решение, че формата на управление на държавата не може да се сменя спрямо волята на народа, а единствено с приемането на нов основен закон. За него обаче е нужно мнозинство от 2/3 от народните представители. Мисия  която изглежда невъзможна от гледна точка на силно фрагментираните поспедни състави на НС.