Социолози: Радев има потенциал за над 1 милион гласа

Рано е за точни числа, но е ясно едно – евентуалното влизане на Румен Радев в активната политика може да доведе до сериозни размествания в парламента. Най-големият ресурс за новия проект са негласувалите досега, а не прякото „източване“ на една-единствена партия.

Това коментираха социолозите Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ и Първан Симеонов от агенция „Мяра“, дни след заявката на Румен Радев да напусне президентството и да се включи в политическия терен. По думите на Боряна Димитрова е твърде рано да се говори за електорални резултати. Първият период след подобно събитие винаги е силно емоционален – с очарование, но и с разочарование.

„Трябва да мине първата вълна от емоции, за да може да се измери нещо по-устойчиво“,

подчерта тя, като допълни, че електорален пробив е напълно възможен, но това не означава автоматично дългосрочна устойчивост. Социологът припомни примери от близкото минало – НДСВ, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ – формации с мощен старт, които обаче са били изправени пред сериозни изпитания при управлението.

Първан Симеонов заяви, че Радев има потенциал да надхвърли 1 милион гласа, 

но всичко ще зависи от това колко силна ще бъде „вълната“ и доколко проектът ще бъде подплатен с хора и ясна структура. „Едно е вълна от порядъка на 600–700 хиляди гласа, друго са мащабите на НДСВ или ГЕРБ в най-силните им години“, поясни той.

Според анализаторите най-големият ресурс за проекта на Радев са гражданите, които напоследък не гласуват. Именно там се крие потенциалът за сериозен електорален ръст. Наред с това обаче могат да се очакват и загуби за: партии с ясно изразен геополитически профил, близък до посланията на Радев; формации с протестен вот, за които Радев може да се окаже „по-ефективната антистатуквена опция“; дори партии от статуквото, където част от т.нар. конформистки вот може да се пренасочи към новия „силен играч“.

Боряна Димитрова очаква Радев да не променя рязко публичното си поведение. Според нея бъдещият проект ще бъде силно лидерски, а досегашната му стратегия – „и с Европа, но не докрай“, „и тук, и там“ – вероятно ще се запази. „Това е успешна предизборна тактика, защото всеки чува това, което иска да чуе. В управлението обаче решенията не могат да се отлагат“, предупреди тя.

И двамата социолози изразиха сериозни резерви към идеите за промени в изборното законодателство в последния момент, включително въвеждането на нови сканиращи устройства за хартиените бюлетини.

Според тях подобни ходове са технологично и организационно рискови и могат да демотивират част от избирателите, вместо да повишат доверието в изборния процес. Анализаторите са единодушни, че следващият парламент вероятно ще бъде доминиран от три големи формации, с различна тежест, а ключовият въпрос ще бъде: колко висока ще е избирателната активност; дали ще се събере мнозинство от 160 депутати за конституционни промени; и дали новият проект ще покаже не само протестен заряд, но и ясна управленска визия. Има прогнози, че може да последват и нови избори.