Спектакълът "Тютюн" с премиера във Варненския театър наесен

Легендарният роман на Димитър Димов „Тютюн“ ще оживее на сцената на Драматичния театър във Варна, научи Lupa.bg. С трудната задача се заема големият режисьор Бина Харалампиева. Драматизацията е на Юрий Дачев, като двамата с Харалампиева се утвърдиха като успешен тандем в поставянето на спектакли по значими литературни произведения. Очаква се премиерата на „Тютюн“ да е през септември, като с този спектакъл Драматичният театър в морската столица ще продължи честванията на своя 100-годишен юбилей, който се отбелязва тази година.

Калин Врачански ще се превъплъти в ролята на собственика и директор на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев. На 9 юни актьорът отбеляза своя 40-ти юбилей в работен режим и в компанията на колегите си от Варненския театър, с които се почерпиха с торта.

Калин Врачански ще трябва да пресъздаде сложния характер на алчния, но и интелигентен Борис Морев, чиято цел в живота е единствено трупането на богатство и власт. Неговият герой живее в едно турбулентно време – 30-те и 40-те години на ХХ век, когато България се намира в германската зона на влияние, а Хитлер се опитва да разшири Третия райх.

В интервю пред Lupa.bg Калин Врачански сподели, че работата във Варненския театър е много интересна и репетициите вървят много приятно. "С Бина Харалампиева се работи невероятно. И наистина ми е голям кеф, че работим по този сложен роман и си пожелавам всички да направим едни много интересни роли и да запленим публиката", каза актьорът.

Борис има двама братя, син е на беден провинциален учител. Той е амбициозен, жаден за власт, пари и могъщество, докато по-младите му братя са комунисти, отдадени на делото и партията. Борис се влюбва в красивата Ирина, която отива да учи медицина в София, а Борис се жени за Мария, дъщерята на собственика на тютюневата фабрика „Никотиана“. След като бащата на Мария умира, Борис наследява фабриката и става богат.

Но здравословното състояние на жена му постепенно се влошава, тя е психично болна и не може да разпознава хората около себе си. Ирина и Борис стават любовници, а след смъртта на Мария сключват брак. Чувстващ се като пълен господар след Господ, отчужден и отчуждаващ се от всичко човешко, неспособен да остане верен и на собствената си любов, впрегнал дори и любовта си в своя бизнес, Морев стига до абсолютно моралното падение. Той не е обвързан с нищо - във вражда е с братята си, с баща си, с конкурентите, няма семейство, безкрупулен е и в бизнеса си.

В ролята на Ирина ще видим Диана Димитрова, на Стефан Костов - Пламен Димитров, на Петър Спиридонов (татко Пиер) - Свилен Стоянов, на Мария - младата Христина Джурова. Стоян Радев ще се превъплъти като Фон Гайер, а Веселина Михалкова ще е г-ца Дитрих. В останалите роли ще видим и Валентин Митев (Лихтенфелд), Николай Божков (Прайбиш), Александра Майдавска (Зара), Николай Кенаров (Бимби), Ивайло Иванов (Павел Морев) и Юлияна Чернева (Кристело). Сценографията е поверена на Свила Величкова.

Димитър Димов в кабинета си

Предполагаемият период за написването на романа е между лятото на 1946 г. и пролетта на 1949 г. Това предопределя и влиянието, и въздействието, което времето оказва върху Димов. От една страна стои соцреализмът, налагащ своите догми, а от друга авторът в по-значителната си част е повлиян от западноевропейската литература, по-специално от френската. Големият писател автор и на други литературни шедьоври като „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“, се вдъхновява за романа от реални образи, места и събития.

По професия той е ветеринарен лекар, автор на множество научноизследователски трудове в тази област. Всъщност не е никак учудващо, че сюжетът на романа се развива в един „тютюнев свят“. Вторият баща на Димов Руси Генев е тютюнев експерт, а силата на тютюневата индустрия от онези години все още се усеща из улиците на „Тютюневия град“ в Пловдив – именно там Димов се мести да живее като предподавател в Агрономическия факултет и написва „Тютюн“.

Романът има нелека литературна съдба. Първата част от книгата излиза през септември 1946 г. във вестник „Литературен фронт“ под заглавието „Тютюнев склад“. Целият роман „Тютюн“ излиза от печат през 1951 г. от издателство „Народна култура“. Почти веднага след излизането му белетристи и критици на Съюза на българските писатели, носители на Сталиновите догми в изкуството, препоръчват преработката с цел по-точно покритие на соцреализма. До средата на март 1952 г. и на пръв поглед отрицателите на романа взимат превес, като мнозинството в СБП елиминира „Тютюн“ от надпреварата за Димитровската награда и чрез шумно колективно обсъждане го определя за неуспешно произведение, неизпълнило критериите за творба на социалистическия реализъм.

Същевременно министър-председателят Вълко Червенков, който е известен като най-големия апологет на „култа към личността“, се застъпва за Димитър Димов, инициира публикации в подкрепа на романа и лично редактира редакционна статия в официоза „Работническо дело“, озаглавена „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“ от март 1952 г. Тя е последвана от наказания за най-активните критици, а авторът преработва книгата според указанията на Червенков, пригаждайки я още по-добре към схемата на т.нар. социалистически реализъм. Преработката разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои, като това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Развива се образът на комунистката Лила в противовес на „упадъчния“ образ на Ирина.

До падането на комунизма в НРБ се тиражира преработената версия на романа и едва след 1989 г., благодарение на волята на наследниците на Димитър Димов, се стига до нова среща с първото издание на класиката.

Бина Харампиева и Юрий Дачев залагат на първия, оригиналния вариант на „Тютюн“, в който се разглежда въпросът за самотността на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България.

Романът е екранизиран през 1961 г. от режисьора Никола Корабов, като в ролята на Борис Морев е великолепният актьор Йордан Матев, а на Ирина – Невена Коканова.