Спомен за 10 ноември 1989 – кой разграби България?
Днес е 10 ноември, преди 32 години привечер се разчу новината, че е свален Тодор Живков на пленум в Бояна. Дългоочаквана новина, особено за хората, на които целият ни живот тогава беше преминал под негово управление.
Под абсолютната му власт - генерален секретар на управляващата партия и държавен глава, председател на Държавния съвет, който има правомощия да назначава министри, отменя актове на министерския съвет, издава укази със силата на закон и др.
Все едно живеехме под властта на фараон в древен Египет. После проверих и се оказа, че само 2-3-ма фараони за няколко хилядолетия са имали толкова дълга власт като Живков - над 33 години.
В българската история само цар Петър в средновековието е властвал повече от Живков. В XX век в Европа по-дълго е бил на власт само Енвер Ходжа в Албания като комунистически диктатор (монарсите на Запад нямат място за сравнение, те имат само представителни функции).
Сега изпитват носталгия по Живков, защото тези които разграждаха комунизма, разградиха и държавата и започна дългогодишен грабеж. Свободата отвори границите и някои тръгнаха да търсят по-добър живот.
Но тоталната ликвидация прогони една четвърт от българите в чужбина не заради по-висок стандарт там, а просто да търсят препитание.
Сега в социалните мрежи наричат България "територията". Мнозина виждат в Живков положителен герой и му приписват всичко добро от времето на социализма. Но както казва един от героите в моята книга за Живков - "При Живков беше добре не благодарение на него, а въпреки него".
Като продължение на това стадно чувство един овчар да ни "оправи", сега към 600 хил. души се канят да гласуват за Бойко Борисов, бодигарда на Живков.
Пак сравнение с Албания - там Сали Бериша, личният лекар на бившия диктатор, стана президент и премиер два мандата. У нас бодигардът три мандата е бил премиер и е построил т. нар. фасадна демокрация, обсебвайки на мафиотски принцип цялата власт.
Едноличният господар се възроди в условията на демокрацията. И в момента сме свидетели на мъчителното му отстраняване. Симпатизантите му се опитват да ни го наложат, ако може за още десетина години, като един разлагащ се тулуп, по неговия собствен израз.
Понеже мислим албанците за прости и имаме лаф - "албански реотан" - да допълня с още едно сравнение - техните демократи излязоха по площадите със светлосин цвят и с двата вдигнати пръста в знак Виктория, също като нашите седесари.
Пост на журналиста Иван Бакалов във фейсбук, заглавието е на Lupa.bg
