Срив на чуждестранните инвестиции
Данните за полугодието на БНБ показват системно изоставане в преките инвестиции в България. Ситуацията видимо, да не кажем сериозно, се влошава в сравнение със същия период на миналата година, като от началото на април 2024-а има, макар и колебливо, но постоянно намаление (отрицателен прираст).
По-конкретно за първото полугодие на 2023-а преките инвестиции в страната са били малко над 1 934 млн. евро, а за същия период на тази година са едва 387,8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в рязкото свиване на реинвестираната печалба - с над 1011 млн. евро и на дълговите инструменти - с 359,4 млн. евро, пише news.bg.
За дълговите инструменти всичко е ясно - при такава огромна ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, така и за другите дружества, да държат, а още по-малко - да привличат от майките си, външно финансиране. В много случаи е дори по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук говорим за бизнеса като цяло на национално ниво. В отделни отрасли и фирми ситуацията може да е различна.
Що се отнася до реинвестираната печалба, това е въпрос, който буди известно безпокойство. При печалба на банковата система, по данните на БНБ, от 3,4 млрд. лева (близо 1,74 млрд. евро) за 2023-а, би било редно поне една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1,13 млрд. лева, да бъде реинвестирана в капиталови инструменти, за да подкрепи намаляването на риска в кредитирането. А явно огромната част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият сектор е силно капитализиран, но при настоящата кредитна експанзия, особено в жилищното кредитиране, всяка допълнителна капиталова възглавница осигурява много по-здрав сън не само за мениджърите на кредитните институции, но най-вече за вложителите в банките, чиито пари захранват въпросния кредитен ръст. Става дума за спестяванията на гражданите, защото именно те осигуряват банковата свръхликвидност.
