Стефан Вълдобрев и "Уикеда" спасяват чинията на Бузлуджа
Популярни музиканти и групи, сред които Стефан Вълдобрев, "Уикеда", Иван Шопов, Оги 23 и Мила Робърт, се включват в кампанията за запазване на монумента на Бузлуджа, построен преди 40 години в Стара планина. Инициативата е на Фондация "Проект Бузлуджа" начело с архитект Дора Иванова.
Фондацията органиира тридневен музикален фестивал, който цели да бъдат събрани първоначалните средства за възстановяне на "Чинията". Събитието е насрочено за 23, 24 и 25 юли на поляната при хижа Бузлуджа. "Заповядайте на едно прекрасно кътче в Балкана за специален уикенд изпълнен с музика, игри, танци, култура и много изненади", приканват организаторите.
Средствата от фестивала ще бъдат използвани за паметника Бузлуджа като първата цел е да запазим външните мозайки чрез защитен навес на стойност 64 000 лв., уточняват те.
Фестивалът е кулминация на представянето на "Плана за опазване и управление" на паметника Бузлуджа, който е плод на двугодишната работа на международен екип от експерти. Резултатите ще бъдат презентирани за пръв път в рамките на фестивала и на международната конференция за дисонантно наследство, която ще се проведе непосредствено преди него на 22 и 23 юли в исторически музей “Искра” в Казанлък.
"Със закупуването на билет за Open Buzludzha Fest вие подкрепяте опазването на мозайките в паметника Бузлуджа и правите това събитие възможно. Къмпингуването на палатки, както и вход за деца под 10 години е безплатно. Билетът е и още един начин да дарите за каузата, дори ако нямате възможност да присъствате на фестивала", казват от фондацията.
До 27 юни или до изчерпване на първите 1000 билета цената на тридневни билет е 25 лева, а на еднодневния - 15. След тази дата и на място цената и на двата вида билети е по-скъпа с 10 лева. При закупуване на 6 билета, 7-мият е безплатен.
Арх. Дора Иванова набляга на определението "запазване", а не "възстановяване", защото според нея паметникът трябва да се запази такъв, какъвто е в момента, с всички символи, останали по него, а бъдещите поколения да решават, дали е правилно да бъде възстановен във вида си от 1981 г. А сградата да стане използваема.
Интересът на арх. Дора Иванова към монумента на историческия връх е документиран в дипломната й работа, с която тя завършва висшето си образование по архитектура в Берлин, Германия. В нея е разписан проектът "Бузлуджа-паметта на времето", а след дипломирането си младата архитектка започва да организира дискусии с различни участници, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши.
Основава фондация "Проект Бузлуджа". След това насочва погледа си към чужбина и номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа, в инициатива на организацията Европа Ностра.
По проекта се работи с няколко университети от различни държави: българските Университет по архитектура, строителство и геодезия и Националната художествена академия, Академията по изкуствата в Берн, Техническият университет в Мюнхен и неправителствена организация в Атина.
"Сградата има световно значение, а не е просто паметник от местно или национално значение. В ръцете на българската държава е да реши, дали това ще се случи, защото има процедура", споделя арх. Иванова.
През лятото на 2020 г. екипът на проекта успява да се погрижи за спасяването на част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника "Бузлуджа", които го правят една от най-големите мозаечни творби в Европа. Изграден е навес над вътрешните мозайки, а самите мозайки са стабилизирани, за да не се отлепват под въздействието на водата и снега през зимата. "Целта сега е да направим същото за външния кръг мозайки, тъй като водата продължава да прониква там. За него са нужни около 64 хиляди лева, които събираме с кампания, и се надяваме през следващите месеци да имаме парите", казва арх. Иванова. И пояснява, че за да се направи нов покрив, тъй като някогашният меден покрив от 2500 квадратни метра е откраднат, ще минат година или две, а дотогава мозайките няма да ги има.
След като бъде обезопасена сградата и се осигури достъп за туристи, тя трябва да стане функционираща, с вентилация, отопление, акустика, осветление и всички нужни системи, за да бъде място за събития. Разработва се концепция за включване на паметника в културна дестинация, заедно с намиращите се близо тракийски гробници, природни забележителности и етнографския комплекс "Етъра".
Паметникът на Бузлуджа (официално име по времето на социализма Дом-паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват.
Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото си име връх Бузлуджа (до 1942 г.), в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и Паметникът са светиня за българските комунисти до 1989 г., а след това за и за социалистите.
Монументът на връх Хаджи Димитър се изгражда близо до местността Вътро поле (Узана), считана за географския център на страната. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък. Край отбивката за паметника е издигнат висок паметник в цял ръст на Димитър Благоев.
Решение за изграждане на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв.
В строежа участват тогавашните Строителни войски и доброволци-бригадири, организирани от ДКМС. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.
Паметникът е открит на 23 август 1981 г. лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков. Архитектурата на паметника е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.
Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт за Гръцката православна църква в щата Уисконсин, САЩ.
Дом паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.
Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.
По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. Промени в Закона за държавната собственост, влезли в сила през февруари 2017 г., правят невъзможно прилагането на решението от 2011 г.
Проект за отмяна на решение № 731 на МС от 2011 г. е в дневния ред на заседанието на 26 април 2017 г. на служебното правителство на Огнян Герджиков; според проекта паметникът на Бузлуджа и други имоти в частна държавна собственост, използвани от БСП, преминават отново във владение на държавата. Въпросът за обсъждане обаче е оттеглен от служебния регионален министър Спас Попниколов.
В писмо до следващия премиер Бойко Борисов от 18 юни 2017 г. лидерката на социалистите Корнелия Нинова пише, че партията има готовност да започне процедура за сключване на договор за безвъзмездно прехвърляне на обекта от държавата. БСП обаче не може да получи Паметника на Бузлуджа безплатно, защото безвъзмездното прехвърляне на държавна собственост е забранено. Затова на 12 юли 2017 г. правителството отхвърля искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване на паметника.
В момента монументът на връх Бузлуджа е държавна собственост и се управлява от Областна администрация - Стара Загора. Към момента той няма статут на паметник на културата.