Степан Бандера - герой и престъпник

Ексклузивно
21:36 - 10 Март 2022
17063
Степан Бандера - герой и престъпник

Войната между Русия и Украйна и желанието на Украйна да продължи да бъде независима държава, отново направи актуална една спорна историческа личност - Степан Бандера. През целия си живот той се бори за независима Украйна, а главните му врагове са СССР и Полша, както и евреите и комунистите. Като студент в Лвов се записва в Организацията на украинските националисти (ОУН), борещи се срещу полския гнет над украинците.

През 30-те години на миналия ХХ в. организацията е особено активна - ликвидира украински студенти и преподаватели, които не споделят националистическите й възгледи, организират хайки срещу евреи и комунисти, залагат бомби в редакциите на вестници.

Когато Хитлер напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., Степан Бандера я посреща с плакати, на които пише "Добре дошли" и "Хайл Хитлер, Хайл Бандера".

В днешна Украйна Бандера е на почит от крайнодесните националисти. На негово име са кръстени десетки улици, в западните райони на страната са вдигнати десетки негови паметници, а през 2010 г. тогавашният прозападен президент Виктор Юшченко посмъртно му присъди почетната титла "Герой на Украйна".

Срещу това тогава протестираха полският президент Лех Качински, Съветът на Европа и еврейският център "Симон Визентал", а руският президент Владимир Путин със злорадство отбеляза, че Юшченко се е изплюл в лицето на своите западни спонсори. Почетната титла на Бандера му беше отнета от следващия проруски президент на страната - Виктор Янукович.

В Източна Украйна, където живеят и много руснаци, Степан Бандера пък е заклеймяван като помощник на нацистите и бандит, а всички негови привърженици и последователи са наричани фашисти. По времето на Съветския съюз беше забранено да се споменава даже името му и чак след падането на Желязната завеса в Украйна започна активно търсене на национална идентичност с помощта на фигури като тази на Степан Бандера. Неговото кредо "свобода или смърт" намери широк отзвук най-вече сред младите украински националисти.

Степан Бандера е роден през 1909 г. в дома на католически свещеник в Галиция в тогавашната Австро-Унгарска империя, а днес Западна Украйна. Възпитаван е в семейство с крайно националистически възгледи, а след като през 1920 г. Галиция попада в състава на Полша, Бандера постепенно е повлиян и от ултра десните концепции на италианския фашизъм и възникващия нацизъм. Той е много високо образован, но още в ранните си години подкрепя идеята, че украинският народ е тежко експлоатиран от евреи, поляци и руснаци. Бандера мрази и комунистите.

През 1928 г.се присъединява към Организацията на украинските националисти. Полската полиция го преследва през цялото време. През 1933 г. става районен водач на ОУН в Галиция. Участва в конференции в Прага, Берлин, Гданск.

Под ръководството на Бандера ОУН започва серия от наказателни акции срещу представителите на полската окупационна власт. През този период ОУН извършва 3 политически убийства, които получават голяма публичност – на училищния куратор Гадомски, обвинен в унищожаването на украинското училище и насаждането на полския език, на служителя на Държавното политическо управление Алексей Майлов като протест срещу Голодомор, а в Украйна и убийството на полския министър на вътрешните работи Бронеслав Перацки, който се занимава с  умиротворението на украинците. Степан Бандера е смятан за отговорен за всички тези покушения.

През юни 1934 г. е арестуван от полската полиция и, докато тече разследването, лежи в затворите в Лвов, Краков и Варшава до края на 1935 г. По време на Варшавския процес Бандера е съден за принадлежността му към ОУН и за организацията на убийството на министъра на вътрешните работи на Полша Бронеслав Перацки. Степан Бандера е осъден на смърт, впоследствие присъдата е заменена с доживотен затвор.

Освободен е през септември 1939 г. след превземането на Западна Полша от нацистка Германия. Тогава започва и сътрудничеството му с Третия райх. Неговите умения и бойните му групи са използвани, за да се подготви въстание срещу болшевишките власти на територията на СССР както от Абвера, така и от Гестапо. 

Т.нар. "бандеровци" участват в обучения в тайните школи на нацисткото военно разузнаване, за да могат да служат при окупацията на съветска Украйна след войната. Те през цялото време снабдяват германците с разузнавателна информация от териториите на СССР. Сформирани са две Дружини на украинските националисти, които са подчинени на Абвера. Едната е командвана от Роман Шухевич и е наречена „Нахтигал“, а другата от Рихард Ярий и е обозначена като „Организация Роланд“. 


Преди нападението на Германия над СССР през 1941 г. Бандера инициира създаването на Украински национален комитет в Краков за консолидация на украински политически сили в борбата им за държавност.

Като основни цели на Бандеровската организация, които са приети на Големия събор на ОУН през лятото на 1941 г., е посочена ликвидацията на поляци, руснаци и евреи на териториите, контролирани от националистите. Германското нападение над СССР поставя и началото на този план. Бандеровци се включват в навлизането на Вермахта и участват в избиването на евреите в град Лвов. 

На 30 юни 1941 г. - седмица след избухването на войната между СССР и Германия, в Лвов ръководството на организацията провъзгласява възстановяването на украинската държава. Това е опит на Бандера да постави Третия тайх пред свършен факт и да го принуди да признае украинската борба за суверенитет. Обаче Хитлер инструктира своята полиция веднага да ликвидира този заговор. Германците арестуват Бандера и той е затворен в германския концлагер Заксенхаузен, където остава до декември 1944 г.

През 1943 г. обаче организацията започва борба срещу нацистите. Независимо от разрива с Хитлер, новият ръководител на организацията Роман Шухевич организира провеждането на две големи етнически чистки в териториите на Полша и Западна Украйна, известни като Волинското и Галичинското клане. По време на тази операция по прочистване на полското население отрядите на украинските националисти избиват между 50 и 100 хиляди поляци и евреи.

През 1944 г. нацистите освобождават Бандера, като се надяват да им помогне във войната срещу Съветския съюз. Сформирани са украински отряди, които помагат при отбраната на Берлин, а ръководителят заминава за Ваймар, където отново създава Украински национален комитет. Краят на войната и победата на антихитлеристката коалиция го поставя в много тежко положение. Това, че е бил в нецистки концлагер, го спасява и Бандера получава убежище в Мюнхен, откъдето се опитва да поддържа своята задгранична организация. От 1946 г. живее в Германия под името Попел.

Роман Шухевич от своя страна остава на територията на Западна Украйна и води въоръжена съпротива срещу полските и съветските власти до 5 март 1950 г., когато е открит и убит в Лвов при специална операция на съветските тайни служби - КГБ. 

От наскоро разсекретени архивни документи на американското разузнаване стана ясно, че Степан Бандера е бил професионален агент на Адолф Хитлер. Агентурното му име е било „Консул 2”. В документите се твърди, че за петте седмици на съществуването на "държавата" на Бандера са избити 5000 украинци, 15 хил. евреи и няколко хиляди поляци.

През февруари 1945 г. се провежда регионално разширено съвещание на ръководството ОУН на украинските земи, избрано е ново бюро в състав: Бандера, Шухевич, Стецко. Този избор е потвърден от Конференцията на задграничните части на ОУН през 1947 г. и тогава Степан Бандера пак става на цялата ОУН Като водач на ОУН, Бандера през следвоенното време решава да продължи въоръжената борба срещу комунистическа Москва. Той интензивно организира регионална мрежа и бойни групи на ОУН, които постоянно поддържат контакт с Регионалното ръководство чак до смъртта на водача.

КГБ си поставя за цел да ликвидира Бандера главно поради това, че по време на Втората световна война той колаборира с нацистите.
През есента на 1949 г. Върховният съд на Съветския съюз на закрито заседание осъжда Степан Бандера на смърт.

Следвоенните години са напрегнати за семейството на Бандера. Съветските спецслужби преследват не само водача на националното движение, а и децата му. Например, до 1948 г., семейството шест пъти сменя местожителството си: Берлин, Инсбрук, Зеефелд, Мюнхен, Хилдесхайм, Щарнберг. В края на краищата заради необходимостта да даде на дъщеря си добро образование, семейството през 1954 г. окончателно се преселва в Мюнхен.

Именно в Мюнхен Бандера прекарва последните си дни, живеейки под името Щефан Попел. Според една от версиите, той получава паспорта от лвовския шахматист Стефан Попел, който през 1944 г. напуска Украйна, в началото на 50-те живее в Париж, а през 1956 г. заминава за САЩ.

На 15 октомври 1959 г. в 13.05 ч. на стълбището на мюнхенския му дом проехтява изстрел. Съседите намират Бандера с разбит от падането череп. В болницата диагностицират отравяне с цианкалий. 

Две години по-късно, на 17 ноември 1961 г., германски съд обявява, че убиецът на Степан Бандера е бил Богдан Сташински по заповед на председателя на КГБ Александър Шелепин и ръководителя на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. Богдан Сташински е стрелял в лицето на Бандера от специален пистолет с разтвор от калиев цианид. Убиецът е изправен пред т.нар. „процес на Сташински“ от 8 до 15 октомври 1962. Присъдата е обявена на 19 октомври – убиецът е осъден на осем години затвор.

Степан Бандера е погребан на мюнхенското гробище Валдфридхоф на 20 октомври 1959 година. През 90-те години на ХХ век широко е обсъждана идеята за погребване на останките на Степан Бандера в Украйна. Но по политически причини това не е осъществено.