Терзиев кърпи пустеещата СДС централа и рухналия Нотариат на Попа

Общината се засили да възстанови и реставрира няколко емблематични сгради в София, които от години пустеят, пред рухване са и са станали нечистоплътно убежише на клошари.

Засега кметството е в процес на битка за въпросните столични обекти  - с няколко доклада се иска безвъзмездно прехвърляне на имоти от държавата към Столичната община. Сред тях са бившата централа на СДС на „Раковски”134,  парк „Врана”, терени за изграждане на детски градини и училища, парк и имот за нуждите на управлението на отпадъците.

„Много от тези имоти са част от историята и паметта на София, но и от нейното бъдеще. Нашата задача е да им дадем шанс за нов живот – като пространства за образование, култура, обществена памет и работа в полза на хората. Когато градът има ясна визия за развитието си, държавата и общината трябва да действат заедно, за да я реализират," заяви кметът на София Васил Терзиев.

Синята сграда на „Раковски” 134 стана една от най-известните в зората на демокрацията, когато там влезе СДС.

Преди няколко години обаче, няколкото партии, които имаха офиси там, бяха сръчкани да напуснат, за да бъде освободена постройката за европрокурорите, но това така и не се случи. В резултат – занемарената сграда пустее, мръсна е, а като капак – и опасна. Поне от 3 години, мазилката й пада и това създава опасност за минувачите. 
 
Сега бившата централа е предложена за използване от дирекциите „Образование" и „Спорт и младежки дейности" на Столична община.

Общината се надява да стопанисва и царския парк „Врана” –с площ около 100 000 кв. м, паметник на градинско-парковото изкуство, създаден в началото на 20 век, прочут с редките си над 800 растителни вида.

Уникалната градина е паметник на градинско-парковото изкуство, като идеята е тя да е достъпна за гражданите и да функционира като естествен природонаучен музей, отворен за столичани и гостите на града. 

Предвиждат се разнообразни дейности, необходими за поддържане на парковата територия, която е с площ около 100 000 кв. м.

Сега парк „Врана” е държавна собственост с предоставени права на управление на областния управител на област София. Историческият парк-музей се стопанисваше от Столичната община от 2012 г. до 2023 г., когато след съдебно решение общината се оттегли и паркът бе предоставен на държавата.

Създаден в началото на миналия век от цар Фердинанд I, вдъхновен от европейските пейзажни паркове, парк „Врана" е развиван с над 800 растителни вида, множество редки дървета и езеро с водни лилии.

Една от култовите за София сгради – тази на Нотариата на „Патриарх Евтимий” също е сред планираните за  безвъзмездно придобиване от Столичната община и е паметник на културата. Въпреки историческата й ценност, от години събира възмущението на софиянци с окаяния си вид. Сагата за нейното стопанисване и възстановяване пък продължава от години.

Към момента имотът и сградата са публична държавна собственост и са предоставени безвъзмездно за управление на Министерството на културата, но не се използват. Целта на придобиването от Столичната община е възстановяване и реставрация на знаковата сграда и използването ѝ за дейности в сферите на образованието, културата и изкуствата.

Сградата на бившия Нотариат се състои от две основни свързани части, построени в различни периоди – първата през 1899 г., а втората през 40-те години на ХХ век. Първата сграда е изградена по проект на арх. Петко Момчилов като еднофамилна жилищна сграда на инж. Михаил Момчилов.

В периода 1938 – 1944 г. постройката е собственост на германската легация, като тогава е изградена и втората част откъм ул. „Граф Игнатиев". От 1945 г. сградата функционира като търговско представителство на СССР, а от началото на 80-те години на ХХ век до 1997 г. се използва като нотариат.

Общината има интерес и към терен в район „Нови Искър”, местност „Църния дол” – имот с площ 217 056 кв. м, бивша кариера за глина, предложен за рекултивация и използване като площадка за земни маси и строителни отпадъци.

Друго предложение, което общинските съветници трябва да разгледат в четвъртък, е на председателя на СОС Цветомир Петров за безвъзмездно прехвърляне от държавата към Столичната община на имот на бул. „Сливница" № 235.

Там се намират две сгради, свързани с културния облик и историческата идентичност на столицата. Те са построени съответно през 1909 г. и 1935 г. и също са паметници на културата. Сред мотивите за придобиването е необходимостта от тяхното съхраняване като част от усилията на местната власт за опазване на културно-историческото наследство на града.

Освен архитектурната си стойност, обектът има и значима историческа роля, свързана с определени периоди от обществено-политическото развитие на България през XX век. В общественото пространство сградата се свързва с времето на тоталитаризма и репресивните структури от миналото, което ѝ придава характер на място на памет и историческо осмисляне. В този смисъл обектът е потенциално свързан с историческата памет и утвърждаването на демократичните ценности.

Имотите се намират в различни райони на София – четири в район „Витоша", един в „Лозенец", три в „Младост" и един в „Овча купел". След необходимите градоустройствени процедури в тях могат да бъдат изградени нови детски градини, ясли и училища.

Безвъзмездното прехвърляне на имотите може да стане с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след като Столичният общински съвет даде съгласие общината да ги придобие.

Столична община предприема действия за придобиване на държавен имот в район „Нови Искър", местност „Църния дол”, за да се използва като площадка за депониране на строителни отпадъци.

Имотът е с площ 217 056 кв. м и представлява техногенно нарушен терен – бивша кариера за добив на глина, използвана в миналото от разположения в близост Държавен керамичен завод. Съгласно действащия Общ устройствен план на Столична община територията е предназначена за техническо укрепване на подобни нарушени терени.

В резултат на дългогодишната експлоатация релефът на терена е нарушен и е оформен дълбок котлован, който при интензивни валежи се пълни с вода. Проверка е установила, че сградите на бившия керамичен завод са разрушени, а теренът от години се използва за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, основно строителни.

Предвижда се след придобиването на имота да бъде реализиран проект за рекултивация и привеждане на терена в състояние, близко до естествената околна среда, както и създаване на регламентирано депо за земни маси и строителни отпадъци. Целта е да се прекрати нерегламентираното замърсяване на района и да се осигури контролирано управление на този вид отпадъци в София.