Урок по български с проф. Лилия Илиева

Личности
10:53 - 14 Януари 2020
10436
Урок по български с проф. Лилия Илиева

Проф. Лилия Илиева изнесе лекция по история на българския език на своите приятели във фейсбук.

Един от най-ерудираните ни филолози разказа любопитни детайли за езика ни, които биха били интересни дори на хора с филологическо образование.

Насладете се на онлайн лекцията:

1. Българският език е славянски, тъй като и той, както и останалите славянски езици, произлиза от ЕДИН общ за всички славяни език. Произходът на езика, както и произходът на един човек, не може да се промени.

2. Славянски езици има от времето, когато общият славянски език (наричан обикновено праславянски или славянски праезик) се е разпаднал на отделни езици. При славянските езици този процес на разпад се е извършил по-късно, отколкото при другите езици ч(например, при германските). Белези на разпад има още по времето, по което се е извършвала т.нар. втора палатализация, протекла по един начин в западнославянските езици, а по друг -- в източно- и южнославянските.

Друг процес, който се използва за датиране на разпада, е думата "крал". Тя произлиза от името на императора Карл Велики. Неговото управление се датира от историците. Формата "карл" съдържа съчетание -ар- между две съгласни, което славяните не са можели да изговорят и са го променяли, но -- по различен начин. В източнославянската глупа се е получило т.нар. пълногласие (-оро-, думата става "король". В южнославянските и чешки - крал. В старополски - krol (днес има нова малка промяна, чете се "крул").

Не става дума само за една отделна дума, а за всички случаи с подобни фонетични условия, напр. бълг. крава - руски корова, бълг. град - руски город и т.н. Има и други такива разлики. Но те не са много големи, поради което и по времето на св. Кирил и Методий славяните са смятали, че книгите, които те са им предоставили, са написани на техен език. Е, с някои разлики, приети за нещо "по-изискано".

3. Днешният македонски може би не е разбираем за българина (нямам преки впечатления кой колко разбира), тъй като и днешният български не е разбираем за мнозина българи. Много ниска езикова култура, не познават литературата, не знаят не само думи, но и по-стари граматически форми. Човек с добра езикова култура не би трябвало да има този проблем. Моя приятелка, интелигентна жена, адвокат, ми дойде преди години на гости в Словения, без да е чувала никога словенски, и разбираше над половината от това, което й се говореше. А словенският има и по-различен речник, и по-различна граматика от българския.

През 19 в. под влияние на други славянски езици в българския се е появила нова дума - "бЪлгарщина". Сега тя е много в употреба. За жалост, който я е въвел, просто се е подвел по чужди образци. В българския език съставният суфикс -щина ( съставен от две стари наставки, *isk- # in-a) не е с добри конотации. Дори (също нови) думи като човещина имат нормален синоним "човечност".

В народния език съм срещала "човещина" в Родопите в една приказка, в която майката на човекоядец е скрила в къщата човек, а човекоядецът се прибира, подушва и казва: "Мирише ми на човещина". Без коментар какво значи. По форумите някой е изразил мнение, че в "горещина" имало наставка -щина, без пейоративно значение. Но тук наставката не е същата. Само изглежда така, произходът й е друг.

Езиковото чувство на българина отчита това. В английския език индоевропейският суфикс за образеуване на прилагателни *isk- се е превърнал в -ish, също има някаква дума еnglishness, която рядко се употребява. Но тя може би не е абстрактно съществително, каквото би трябвало да бъде "българщина" -- четох и определение, че е "синоним на българската идея".

При много богатите словообразователни възможности на българския език тази дума с право звучи странно. Някъде предлагат като неин синоним "българизъм", което е несравнимо по-добро, но е с чужд суфикс. А има различни други възможности да се изрази това понятие по начин, нормален за езика. Например, "българство". Пак е съществително и е образувано по нормален начин. Някога Ал. Теодоров Балан бил обявил конкурс за образуване на прилагателно от съществителното "кука". И една дума спечелила конкурса. Може и тук нещо такова да се направи.