В очакване на хода на Радев: Личният състав по домовата книга е строен

Кой ще е следващият служебен премиер? Този въпрос можем да зададем още отсега, без абсолютно никакво колебание, на фона на прясно хвърлената оставка на кабинета "Желязков" и на заявките и на ГЕРБ, и на опозицията, че изходът са само предсрочните избори. След като се извърти конституционната процедура с мандатите и се окаже, че никой не желае да поеме отговорността в навечерието на еврото и в рамките на сриналия се откъм обществено доверие 51-ви парламент, на ход е Румен Радев.

Той обаче е заклещен в капан - хем има списък от 10 имена на висши чиновници, измежду които трябва да избира новия служебен министър-председател, хем всички без един са свързвани и избирани от досега управлявалото мнозинство, най-вече от ГЕРБ и ДПС, а с помощта на БСП и ИТН, по отношение на гласуването за омбудсман, зам.-омбудсман и зам.-председатели на Сметната палата.

Радев неведнъж е критикувал последните конституционни поправки, които му вързаха ръцете да избира сам бъдещия премиер. И също така нееднократно си е казвал мнението чия е, според него, домовата книга. Имаме прецедент и да откаже да назначи един от фигуриращите в нея, както се случи със зам.-председателката на Сметната палата Горица Кожарева, след като не одобри решението й Калин Стоянов отново да оглави МВР.

"Основният критерий за избор на длъжности, които влизат в т.нар домова книга, е търсенето на лоялни хора. Погромът върху българската Конституция, който извърши сглобката, явно ще продължава да изкривява българския политически живот и упражняването на властта в България. Видяхме как загубило легитимност и доверие самосвалило се правителство продължава да консумира още по-брутално властта чрез свое служебно правителство", заяви Румен Радев през юли тази година.

И към момента не е дал повод да е променил мнението си. 

Сега обаче ще трябва с указ да изпрати на "Дондуков" 1 служебен премиер, когото все пак да подбере измежду председателя на Народното събрание Рая Назарян, управителя на БНБ Димитър Радев, подуправителите Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров, председателя на Сметната палата Димитър Главчев и двете му заместнички Маргарита Николова и Силвия Къдрева, омбудсмана Велислава Делчева и зам.-омбудсмана Мария Филипова. Четирима от тях вече са имали възможността да откажат или да заявят, че ще откажат, но шестима обещават да изпълнят закона.

От старите имена в списъка шефът на Сметната палата Димитър Главчев вече два пъти беше служебен премиер, втория път излъчен след немалко напрежение между него и президента по време на първото му служебно премиерстване, но поради липса на избор.

Традиционно досега вече два пъти управителят на БНБ Димитър Радев отказва да поеме кормилото на държавата, тъй като смята, че БНБ не трябва да бъде въвличана в политическия процес. Еврозоната и подготовката за нея също беше изтъкната като причина. С подобни аргументи, а и заради участието му в Надзорния съвет на ЕЦБ, предишния път отказа и подуправителят Радослав Миленков. Петър Чобанов, бивш депутат от ДПС, не е казвал категорично "не", но опасенията за независимостта на БНБ важат и за него.

По-интересен е казусът с Андрей Гюров, също бивш депутат, но от ПП-ДБ, който беше даден на съд от антикорупционната комисия за конфликт на интереси, тъй като в нарушение е бил и подуправител, и член на ръководството на търговско дружество. УС на БНБ го отстрани от поста веднага, но ясно обясни, че не е в неговите правомощия окончателното решение на казуса. Междувременно неговото дело е в Съда на Европейския съюз. Конституционалистът Пламен Киров коментира, че Андрей Гюров е в пълното си право да бъде кандидат за служебен премиер.

"Какво като като има съдебна процедура? Срещу вас може да има 20 съдебни процедури и съдът да ви обяви за невинен. Докато няма постановено съдебно решение и докато не е отстранен от Народното събрание, той си заема поста. Той е отстранен от поста от УС, но Народното събрание не го е освободило и това означава, че си е в мандат", обясни юристът.

В същото време ЕЦБ се произнесе още през юли миналата година със становище относно опцията управител или подуправител на БНБ да стане служебен премиер. В него тя посочи, че е налице риск, в случай на временно прекъсване на мандата, управителят или подуправителят да заеме позиция като служебен министър-председател, която е несъвместима с позицията на Националната централна банка и да поражда конфликт на интереси. Така ЕЦБ изрази опасенията си за независимостта на БНБ, ако управителят й се окаже в политическа зависимост на премиерския пост. Затова посочи, че за да бъде избегнат този риск, управителят или подуправителят трябва да подаде оставка от банката, ако приеме, макар и за кратко, служебен премиерски мандат.

Българският парламент обаче, без депутатите на ПП-ДБ, отказа да коригира закона за БНБ в тази посока и отхвърли на първо четене в залата промените. Така гуверньорът или подуправителят не са длъжни да подават оставка, ако станат служебен премиер и на тяхно място да бъде назначен друг.

Председателката на парламента Рая Назарян също отново попадна в домовата книга, след като само преди няколко седмици смени "ротационно", но както се оказа - окончателно, Наталия Киселова. Която и от двете да беше, едва ли би била първи избор на президента, ако се уповава на личното си мнение. Бившата председателка му спря еднолично референдума за еврото, а настоящата е излъчена от мандатоносителя, който току-що подаде оставка.

Самата Рая Назарян веднъж вече имаше възможност да откаже на Радев - през 2024 г., когато заяви, че няма амбиции да става служебен министър-председател. Отказа си тя мотивира и с нежелание сянката на съмнение да пада върху нейната политическа сила ГЕРБ. Възможно е сега отново да постъпи по същия начин, но също така е в правото си да приеме.

Четири дами са новите попълнения в домовата книга. И четирите - по избор и по политическата воля на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН. На всяка от тях още преди избора беше неизменно задаван въпросът ще приемат ли да станат служебен премиер по силата на Конституцията и само една от тях твърдо отказа.

Омбудсманът Велислава Делчева беше категорична от самото начало, че няма да приеме. След избора й пък дори отиде и по-далеч - изказа становището си, че поначало тази институция няма място в домовата книга, защото общественият защитник е призван да защитава гражданите от нарушения на държавата, която би му се наложило да оглави. 

Заместник-обмбудсманът Мария Филипова, спрягана за твърде близка до ГЕРБ и ДПС и атакувана от опозицията още по време на изслушванията й преди да я избере НС, пък призна: "Не разбирам от политика". Попитана дали би приела поста, Филипова отговори, че ако се стигне до такова положение, такъв въпрос може да ѝ зададе само президентът и съответно тя би отговорила само на него. Загатна обаче, че може и да не откаже. "Всички сме наясно, че трябва да се изпълняват задълженията", заяви Филипова, като подчерта, че ако се наложи, все пак няма да избяга от отговорност.

Новите попълнения в ръководството на Сметната палата също бяха етикетирани от опозицията като неподходящи, а изборът им дори беше атакуван пред КС, защото нямали нужните компетенции за поста на зам.-председател. И Силвия Къдрева, и Маргарита Николова, които бяха избрани от досега управлявалото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-НН, декларираха, че ще приемат да станат служебен премиер, като се позоваха на Конституцията.

Бившата депутатка от "Атака" Маргарита Николова заяви: "Аз искам да кажа, че принципно така живея с някаква малка надежда това да ме отмине, но ако случайно не ме отмине, съм готова да изпълня всички ангажименти, които произтичат от това".

Силвия Къдрева, която е другата заместничка на Бившат Главчев, пък преди Сметната палата е работила в антикорупционната комисия още от времето на бившия й шеф Пламен Георгиев. "В моя работен живот съм се доказала, че хората, грижата за хората, обществото, Родината, стоят на първо място. Никога не съм бягала от отговорност, няма и да бягам от отговорност", заяви Къдрева в готовност да изпълни основния закон.

И докато предишния път в домовата книга имаше вакантни места, сега тя е в пълен състав, но това едва ли прави пои-лесна задачата на президента, предвид резервите, които е изказвал досега. Не е невъзможно да реши именно това да се окаже неговият повод да изпълни обещанието си: "Ще го направя, когато най-малко го очаквате".