Историк пред Lupa.bg: Ива Михайлова остава в България, край на илюзиите за екстрадиция

Премиерът е обещал на началника на кабинета на Зеленски Кирило Буданов да не оповестява за срещата си с него. Радев е повдигнал въпроса за реакторите за „Белене”, за потенциалното украинско участие и доставките на газ. Това заяви в интервю за Lupa.bg историкът Радостин Христов.

- Чии са атаките с дронове в Черно море?

- Атаките започнаха на 5 октомври, когато беше ударен търговският кораб „Рояд Мамедов”, потеглил от украинското пристанище Измаил в посока Италия и превозваше царевица. Беше ударен на територията на изключително икономическата зона на Румъния, на следващия ден започнаха ударите срещу следващите два кораба „Алфа Батан” и „Ейбъл”. Първият плаваше под флага на Того от Турция към Румъния, втория под флага на Палау, който дойде от Румъния. На 9 октомври последваха руски въздушни атаки срещу украински пристанища. След това на 13-ти в ранните часове, около 1.15 часа беше извършено поредното нападение - срещу кораба „Челси 3”. Това се случи на територията на изключителната българската икономическа зона, източно от Бяла, след това беше ударен и кораба „Ейч Ес Дигнити“, който плаваше под флага на Гвинея- Бисау. Интересното бе, че „Ейч Ес Дигнити” плаваше празен, „Челси” обаче е извършвал украински доставки. След нападението на кораба „Ейбъл” член на екипажа заяви, че ги е ударила руска подводна бомба. Ние от правна гледна точка не можем на твърдим на 100%, че това е дело на руснаците. Следвайки обаче логиката, не можем да кажем, че ударите са от трети страни. Моето лично мнение е, че са руски. Целта е да се нанесе икономически удар срещу външната търговия на Украйна. Важният въпрос за нас е как ще гарантираме нашата собствена сигурност.

- И как ще гарантираме нашата собствена сигурност? Властта как реагира на тези атаки?

- Позицията на премиера Радев е умерена и балансирана. Той каза днес в НС, че не можем да сме на 100 % сигурни, че атаките са руски. Разговорът, който проведе с руската посланичка Митрофанова, беше подобаващ. Той заяви, че нейните твърдения не са състоятелни. Митрофанова тогава спомена две хипотези – едната е, че ударите могат да бъдат украински или пък са провокация от трета страна. На всички е ясно, че нищо от това не е вярно. Въпросът е по какъв начин ще успеем да осигурим сигурността на нашата инфраструктура и на корабоплаването в западния регион на Черноморието, където се намираме и ние. Премиерът заяви също, че се водят тристранни разговори между България, Турция и Румъния и ще се търсят варианти за гарантиране на сигурността на корабоплаването в нашата зона. За момента няма икономически щети за България, но при ескалация би могло да се засегнат доставките на петрол.

- Войната на Русия и Украйна навлиза ли в последната си фаза?

- Тези удари в Черно море не са решаващи за Русия. Тя ако иска да приключи войната в своя полза, това ще направи на сухопътния фронт. Тези удари са спомагателни операции, които биха могли да засегнат противника по косвен начин – икономически.

- Началникът на кабинета на Зеленски какво правеше при Радев?

- Премиерът заяви, че е дал думата си пред Кирило Буданов да не оповестява за срещата, тъй като по украинско настояване тя е трябвало да бъде конвенционална. Това, което е чул от Буданов, е идентично с това, което е чул от Митрофанова. Радев спомена и нещо друго – отново е повдигнал въпроса за реакторите за „Белене”, за потенциалното украинско участие и доставките на газ.

- Кой запали антените на „Старлинк”?

- Радев избягва да прави кардинални изводи. Един и същ е казусът с антените като с атаките в Черно море. Виждаме, че тези антени вече са част от нашата инфраструктура. Цялата ситуация е изключително притеснителна. Такава ескалация като сегашната от 2022 г. не сме виждали, този път тя започна да ни засяга и нас и то пряко. Тъй като атаките не са директно на нашата суверенна територия, затова не можем да активираме член 5 от договора на НАТО. Сега ще видим опозицията в лицето на ПП и ДБ как ще се възползват от ситуацията, особено предвид наближаващите президентски избори.

- Нека разгледаме и случая с Ива Михайлова. Тя ще бъде ли екстрадирана в РСМ след лечението й в „Пирогов”?

- Между България и РСМ има действаща правна рамка за екстрадиция, но тя не се основава на единна двустранна спогодба за екстрадиция, а на многостранен международен договор. И двете държави са страни по европейската конвенция по екстрадиция, която датира от 1957 г. С нея се урежда предаването на издирвани, обвиняеми и осъдени лица. В допълнение към това между Скопие и София има сключен двустранен договор за правна помощ по граждански дела. Но въпросите на наказателното преследване и предаването на лица, в случая лицето е Ива Михайлова, се ръководят от европейската конвенция и националното законодателство на всяка една от страните. В случая с Ива има една много съществена подробност – съществува правна пречка, която няма да позволи връщането й в РСМ. Нашата Конституция забранява екстрадицията на собствени граждани извън ЕС.