Васил Петров празнува под тепетата рождения си ден

Емблемата на българския джаз Васил Петров избра Пловдив за мястото, където да отпразнува рождения си ден. Навръх празника си на 30 април от 20 ч. изпълнителят ще представи новата си концертна програма „Световни хитове в симфоничен джаз“ с един от водещите оркестри в страната - Врачанската филхармония, под диригентството на маестро Христо Павлов. Певецът обещава да поднесе едно изключително изживяване на любителите на джаза и въобще на меломаните в града.

Много неща свързват Васил Петров с Пловдив още от началото на кариерата му. Най-вече с хубавите концерти и изяви. Той никога няма да забрави концертите си на Античния театър, в Летния театър и в залите на Филхармонията. "Градът и публиката те вдъхновяват и ти дават възможност да дадеш най-доброто от себе си. Пловдивската публика е претенциозна. Тя има афинитет към хубавото и умее да се радва. Тя е най-активната публика в България", казва изпълнителят и я сравнява с публиката в Токио.

Изпълнителят има много приятели тук. Някои от тях вече не са между живите, като Стефан Костов-Тето и Господин Господинов-Чоко. Както и виртуозният музикант Милчо Левиев.

На 70-годишнина на покойния Стефан Костов-Тето в Дома на културата "Борис Христов" Васил Петров пя в негова чест и за него това остава уникално преживяване. "Той беше много духовит, със забележително чувство за хумор. Запознах се с Тето ​през 90-те години в хотел "Санкт Петербург" на концерт", спомня си Петров. През годините двамата са имали  много уникални съвместни преживявания.

От Милчо Левиев певецът също има незабравими спомени. Двамата се познавали много добре. Имали дори обща идея да направят камерен дуо концерт.

Милчо искал много да спретнат такъв дует, говорили си за това, обсъждали идеите си, но в крайна сметка, по различни причини нещата не се получили, разказа музикантът пред "Марица".  

Васко няма да забрави интересна случка с друг пловдивски бохем - Господин Господинов-Чоко. Певецът гостувал в Златни пясъци за участие, докато бил още студент. В лятната жега той вървял с две-три касети в ръката си. Отишъл на мястото, където щяла да е изявата му, и гледа - висок човек с дълга коса, който бил в гръб, преметнал саксофона отзад като раница. Чоко наричал саксофона си "лейката", ​сякаш с него полива цветята. Обърнал се към Васко, погледнал го от главата до петите, ви​дял, че държи касети, явно предпол​ожил, че идва за участие, и му задал въпроса: "Чакалче, ти ще лаеш ли?". Дълги години след това Васил Петров припомнил на Чоко нестандартния въпрос, с който го посрещнал, а той му отговорил през смях, че не е възможно да му е казвал такова нещо. 

Очарованието на града под тепетата доставя на Васил Петров най-голямо удоволствие.