Великден във фургон: Как посрещат празника хората с изгорели къщи в село Воден
За празника се готвят и хората, които останаха без домове заради природни стихии. Опустошителните пожари миналото лято оставиха няколко семейства без покрив над главите им. С едно от тях ви срещаме днес - за Великден във фургон и надеждата. След опустошителните пожари миналото лято, по Коледа ви разказахме за семействата в село Воден, които посрещнаха празниците във фургони, но с надежда.
През лятото огънят отне дома им, но няколко седмици по-късно съдбата им донесе най-ценния подарък - малкия Ники. Осиновеното момченце, което върна надеждата в сърцата и им припомни, че могат да мечтаят.
"Живеем за него. Сега вече проходи, годинка и три месеца, сега на 28-и ще направи годинка и четири. Най-вече да сме здрави, то като има здраве, другото се постига. Да няма вече такива лоши бедствия", разказа пред БНТ Даниела Николова – майка на Ники.
Семейството все още живее във фургон. Ще посрещне Възкресение скромно, но изпълнено с вяра, че по-добрите дни предстоят.
"Сега ще направим козунаци, ще боядисаме яйца. Ще боядисаме на Никито една червена точка за здраве. Купих му поставка за яйца, да му украся поставката, да си има и той поставка, да не е лишен от нищо. Той ни крепи, той ни е най-голямото щастие, което дойде след пожара", допълва жената.
За бабата на Ники - Калинка Ковачева, споменът от ужаса на онзи ден не избледнява. Мъката ѝ е жива, а тревогата не си отива:
"От този пожар такъв стрес получих – нито разсъждавам, нито мога да кажа имената на хората. Толкова съм стресирана. Много е трудно, много е тежко, има още ремонти по къщата. И така. Ще стане, ама кога ще стане?"
Страхът също е там - наред с притесненията за идващото лято и ненаучените уроци.
"Искам вече да свърши лошото тъй вече да мине. Да си влезнем в къщата и дано да няма повече пожари. Просто се страхуваме, защото много е голяма пак тревата по улиците, покрай асфалта и ако пламне това нещо, пак ще изгорим. Все това си мисля."
Единствената утеха за баба Калинка е малкият ѝ внук. Ники, който все по-уверено стъпва наоколо. В близост до фургона е и новият им сглобяем дом. Мястото, в което семейството се надява да го отгледа.
"Къщата… трябва вече да сложим гипсокартона, мазилката е направена отдолу, балатум и да се настаняваме. ВиК-то да пуснем. Обзавеждане от общината, които ни отпуснаха 2500 лева, мебелите са в Ямбол във фирмата, още не сме ги взели, защото няма къде да ги сложим.", посочи Даниела.
Въпреки липсите, фамилията е готова да посрещне Великден. С боядисани яйца и тиха благодарност. За Ники, който осмисля празника дори между ламаринени стени. И за усмивката му, която кара болката да отстъпва, а чудесата да се случват. Точно навреме.
