Веселина Седларска: С икони върху жаравата не може, но на леденото хоро, което е алкохолно-бабаитски ритуал, отива свещеник и хвърля кръста

Коментар
14:15 - 23 Май 2025
3722
Веселина Седларска: С икони върху жаравата не може, но на леденото хоро, което е алкохолно-бабаитски ритуал, отива свещеник и хвърля кръста

Възприемала съм нестинарството като ритуал на прехода от езичество към християнство и не съм виждала в това никакво демонично присъствие, в което сега нестинарите са обвинени. Това пише в свой коментар във фейсбук известната журналистка Веселина Седларска по повод забраната, която патриарх Даниил и Сливенският митрополит Арсений издадоха за участието на християни в нестинарските танци. Освен това владиците забраниха и танците с икони върху жаравата. Според Седларска служителите в църквата са си присвоили правото да носят гумения печат, с който удостоверяват кой е християнин.

Lupa.bg публикува коментара на Веселина Седларска без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията:

"За нестинарството и сливенските църковни служители. Няма спор, че ходенето по жарава е езически ритуал. Чела съм етнографски записки и от тях знам, че иконата, която носят, не е декоративен реквизит. Нестинари разказваха, че състоянието, което ги обзема преди да влязат в жаравата, идва точно от иконата. Те я държат с протегнати напред ръце, защото тя ги води. Чудила съм се защо точно иконата на Константин и Елена. А то е съвсем просто - император Константин и майка му Елена са границата между езичеството и християнството в Римската империя. За Римската империя св. Константин е това, което е за българите цар Борис I.

Затова съм възприемала нестинарството като ритуал на прехода от езичество към християнство и не съм виждала в това никакво демонично присъствие, в което сега нестинарите са обвинени. Както знаем в зараждането си християнството е усвоило много от езичеството и то така е трябвало. Дори рожденият ден на Исус е заимстван от езическите Календи. Червеното яйце, което напролет се заравяло в първата бразда. И т.н.

Защо нестинарството, мартениците, кукерите не са били вградени - не знам, мисля, че подборът не е бил много осмислен, иначе какво против мартениците би имало християнството. А защо на т.н. ледено хоро, което е един видимо алкохолно-бабаитски ритуал от ново време, отива свещеник и хвърля кръст - това пък е съвсем необяснимо. И защо никой нищо не каза против червените конци на китките на нашите управници?

Арсений стана митрополит в Сливен след един благ и духовен водач, дядо Иоаникий. Хората тук правят сравнение, неизбежно е. За безобразията в сградата и двора на сливенската митрополия, направени с размах тя да бъде разкрасена, тук няма да говоря. Само ще кажа, че тази сграда, проектирана от един от основателите на архитектурната школа Баухаус Захари Илиев, не заслужаваше такова отношение. За изсечените дървета в двора нямам думи.

За Великден Арсений направи заря в Бургас. Фойерверките не ми е ясно как станаха православни. Сега е против нестинарството. Арсений тества граници - кое ще мине, колко ще понесе обществото.

Познавам всички свещеници в Сливен. Повечето от тях са възрастни хора, добри и уморени, защото всеки от тях служи в пет-шест храма в общината. Няма достатъчно свещеници. Имаме си и свещеник, който цяла България знае, защото той има порив основно да анатемосва. Такива като него отблъскват хората от църквата. Това ми го казваха и самите свещеници.

Те не успяха да убедят дядо Иоаникий да го постави на мястото му. Твърде благ беше за такова нещо, затова се затвори в стаята си и прекара там последните си две години.

Сливенският владика Арсений на поход срещу нестинарството

Българите сме странно вярващи хора - кой повече, кой по-малко, но всички носим в себе си вяра или поне желание да имаме вяра. Такова е българското християнство - колебливо, с много примеси от богомилски манталитет и езически суеверия. Пътят, по който все повече българи могат да бъдат привлечени към църквата, е застлан с доброта. С благост. С утеха и надежда. Вместо това у нас влезе злият поглед, студените думи, заклеймяването. Нямам никакво съмнение - по подражание на Русия. Вероятно и по заръка, по поставена задача. Следя в какво се превръща руското християнство, то все по-малко прилича на нещо, което има общо с Бог.

Засега служителите в църквата са си присвоили правото да носят гумения печат, с който удостоверяват кой е християнин. Преди два дни споменатият по-горе свещеник ми каза, че аз не съм християнка и нямам право да се изказвам. Утре това християнка ще бъде заменена с българка. Това е много страшно. Едни от последните думи на майка ми бяха: "Аз съм вярваща, да не ми извикате поп."

Заради такива попове го каза. От сливенския музей знам, че когато след благия първи митрополит на сливенската епархия Серафим, много светъл образ, дошъл бохемът Гервасий, много хора не могли да понесат разгулните му навици и се обърнали в католическа вяра. Сега това няма да се случи. Вероятно все повече хора ще бъдат отвратени, но и (предположение) много хора ще наведат глави пред новата реалност от страх, от суеверие. Защото за българите няма нищо по-страшно от това някой да те прокълне. Злите погледи вървят с този страх. А как му отиваше на българското православие да бъде оглавено от благост, каквото самото то е по природа..."