ВНИМАНИЕ: Какъв е правният статут на коронавируса?

От 13 март в България е обявено извънредно положение. По предложение лично на премиера, депутатите гласуваха приемането на извънредно положение, което ще продължи до 13 април. Според Конституцията на Република България мярката приравнява извънредното положение с войната и това само по себе си показва безпрецедентността на ситуацията, в която се намираме. В новата българска история подобно положение е без аналог.

Посоченото извънредно положение ще възпрепятства изпълнението на множество правни задължения, ще предостави възможност на много длъжници правно легитимно да не изпълняват своите задължения по сключени вече договори. Към тази възможност обаче следва да се подходи предпазило, да не се преекспонира възможността за неизпълнение и в най-добрия случай да се използва съдействието на специалист, още преди да се вземе решението за неизпълнение и настъпването на забавата по договора, за да не се стигне след това до влошаване на правното положение на неизправната страна по договора, пише "Правен свят".

Да вземем за пример: един строителен предприемач, който е поел ангажимент към инвеститор да завърши сграда в определен срок. По време на действието на този договор обаче влиза и настоящото извънредно положение. Този строителен предприемач има голяма вероятност да не може да изпълни задължението си в посочения срок, поради заболявания на неговите работници или поради други обстоятелства, които, отново във връзка с това извънредно положение, възпрепятстват възможността пред него да изпълни поетото задължение- забавяне на доставки, забрана и/или ограничаване на определен тип дейности. Ще настъпят ли за него негативните правни последици на неизпълнението, свързани със заплащането на неустойки, мораторни и наказателни лихви или други обезщетения? Посоченият частен случай е приложим за множество различни бизнеси, което води до затрудняване на търговския оборот както в България, така също и в световен мащаб.

Подобни извънредни ситуации са разгледани от страна на нашия Търговски закон, който си служи с понятието "непреодолима сила", като основание за освобождение от неблагоприятните последици от неизпълнението или неточното изпълнение на поети с договор задължения. Посоченото понятие е придобило гражданственост като "форсмажорно обстоятелство", като неговия произход е от английското "force majore", което означава именно непреодолима сила.

Посоченото правно понятие е регламентирано в разпоредбата на чл. 306 от Търговския закон (ТЗ), като там са посочени и конкретните елементи от фактическия състав на този институт, начинът на позоваване на него и правните му последици. Неговата правна сърцевина се състои в освобождаването на длъжника по един договор от отговорност за неизпълнението на този договор, като основанието на освобождаването от отговорност е невиновната невъзможност за изпълнение на договора, пред която е изправен длъжника. Общ принцип в правото е, че при невиновна невъзможност за изпълнение за длъжника не настъпват неблагоприятни правни последици, което е регламентирана в чл. 81 от ЗЗД, като посочения законов текст от ТЗ за стопанската непоносимост е специално проявление на посочения принцип.

Интерес представлява именно въпросът дали обявеното в страната извънредно положение и в по-широк контекст пандемията, отговаря на посочената правна норма. Следва да анализираме елементите на фактическия състав на правната норма и дали същите съответстват на конкретната фактическа ситуация.

Институтът на "непреодолимата сила" е развит, както посочихме и по-горе, в чл. 306 от ТЗ, като сърцевината на правната разпоредба е ал. 2 на посочения член, където е описано каква е юридическата спецификация на непреодолимата сила. Законовият текст дословно казва следното: "Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора."

От тук може да се извлече изводът - на първо място, че за да попадне едно обстоятелство под разпоредбата на този текст, същото следва да е непредвидено. Считам, че следва да се приеме за безспорно, че всяка една съдебна институция- била тя държавна или арбитражна, би приела, че пандемията, пред която сме изправени, няма как да бъде предвидена от договарящи се по еднин договор страни, пък били те и фармацевтични компании. Единственото изключение тук и то с много условности е, ако договорът между страните е сключен в момент, когато заболяването вече е било разпространено на територията на страната, където се намират договарящите се страни. Последното обаче е специфично изискване към форсмажора, което ще бъде подробно разгледано по-долу. Поради тази причина следва да се приеме, че както разпространението на коронавируса, така също и обявяването на извънредно положение от страна на компетентните държавни органи представляват непредвидено обстоятелство по смисъла на закона и поради това този елемент от фактическия състав е наличен в настоящата ситуация.

Следващата необходима, според законодателя, предпоставка, е обстоятелството да е непредотвратимо. Законодателят, както се вижда от цитирания текст на нормата, поставя непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието в алтернативност. Следва обаче да се приеме, че двете предпоставки следва да са налични едновременно (така Герджиков О., Търговски сделки, издателство "Труд и право", 2008 г., стр. 52 и последователната съдебна практика). В ситуацията с коронавируса считам, че е налице и непредотвратимост на събитието. До момента разпространяващия се вирус е непредотвратим от всяка страна по търговско правоотношение, защото взетите мерки от страна на правителствата не са в състояние да предотвратят разпространението на пандемичното заболяване, лекарствата са неефективни и не е открита ваксина. Именно непредотвратимостта на това заболяване е и в основата на решението да бъде обявено извънредно положение и да се вземат разнообразни извънредни и изключителни мерки от множество правителства както в Европа, така и в останалата част от света. 

Имайки предвид изложеното по-горе може да се твърди, че коронависурът и обявеното поради него извънредно положение на територията на страната е както непредотвратимо, така също и непредвидимо събитие и поради тази причина първият елемент на фактическия състав е наличен.

Според законодателя следващият елемент от фактическия състав на непреодолимата сила е неговия извънреден характер. Извънредния характер на събитието следва да се възприема като нещо нетипично, различаващо се от обичайното стечение на обстоятелствата, излизащо извън обичайните практики. Считам, че този елемент също е наличен при коронавируса, който се разпространява в момента и обявеното извънредно положение, като начин за ограничаване на последиците него. Това е така, защото това не е обичайно повтарящия се ежегоден грип, не реагира както на ваксини, така също и на традиционните методи за лечение, като и неговия начин на развитие също е специфичен. Поради тази причина считам, че и този елемент от фактическия състав на форсмажорното обстоятелство е налице при разпространяващия се орконавирус и можем да заключим, че той безспорно е обстоятелство от извънреден характер.

Както посочих и по-горе, последният елемент от фактическия състав е договорът да е сключен преди възникване на непреодолимата сила- извънредната ситуация с Короновирусната епидемия. Това ще рече, че непреодолимата сила следва да е възникнала след момента на сключване на търговското споразумение. Тук е от съществено значение на територията на коя държава действа съответният договор. Ако е на територията на Китай - то тогава страна по договор, сключен след 20.01.2020 г., не може да се позове на разпоредбите на непреодолимата сила спрямо българското законодателство. Ако обаче изпълнението е за територията на Бъглария, то и договор сключен след тази дата може да не бъде изпълнен от една от неговите страни, като тя се позове на форсмажорност на обстоятелството, ако този договор е сключен преди обявяването на извънредното положение за територията на страната и разпространението на вируса в границите на България.

Имайки предвид гореизложеното можем да заключим, че по множество договори пандемията от коронавирус може да бъде квалифицирана като непреодолима сила, форсмажорно обстоятелство, което да освободи длъжника от последствията на неговото неизпълнение. Стопански недопустимо и житейски неприемливо е обаче да се приеме като обща клауза, че всеки един длъжник по търговско споразумение може да откаже изпълнението по договора, като се позове на Коронавируса.

За всяка конкретна търговска сделка следва да се прецени, с оглед конкретните фактически обстоятелства до колко е в съответствие с изискванията на закона да се приложи института на непреодолимата сила за неизпълнение на договора. Това е така, защото законът изисква между неизпълнението на задълженията и форсмажорните обстоятелства да е налице причинно-следствена връзка. Това ще рече, че неизпълнението е необходимо да е обусловено от невъзможността на длъжника да изпълни поради разпространението на заболяването или поради наложените ограничения в следствие на обявеното извънредно положение. Именно поради това е най-добре във всеки конкретен случай да се търси съдействието от страна на специалист, за да се прецени дали неизпълнението следва да бъде оправдано със форсмажорни обстоятелства или същите са неприложими в конкретния случай.           

Правни последици при невъзможност за изпълнение поради Коронавирус или ограниченията наложени от обявеното извънредно положение.

Ако е налице невъзможност за изпълнение на договора поради посочените форсмажорни обстоятелства на първо място за длъжника е налице възможността да не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.

Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила и поради тази причина следва да се изпрати в подходящ срок уведомление в писмен вид до другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Всичко това ще рече, че ако длъжникът предприеме тези действия, то той ще бъде освободен от последваща отговорност, която е  уредена в договора като под формата на неустойки, наказателни и мораторни лихви, общо уредената отговорност за пропуснати ползи и претърпени вреди. Важно е да се има предвид, че длъжникът ще  продължава да дължи предмета по договора, който е сключил, до развалянето на договора. Уведомяването на другата страна по договора за наличението на форсмажорните обстоятелства е съществено условие, за да могат разпоредбите на закона в тази им част да намерят приложение. Ако липсва това уведомление, то това ще доведе до пълна отговорност на неизправния длъжник спрямо коректната страна по договора.

Специфичното за пандемичната обстановка с коронавируса е неизвестността на нейната продължителност. Тук възниква и въпросът какво се случва, ако това форсмажорно обстоятелство продължи толкова дълго, че за другата страна по договора вече отпадне интереса от неговото изпълнение. За тази хипотеза е помислил законодателят, като е посочил, че "ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора." По този начин е запазен балансът между интересите на двете страни по договора, като от една страна не се вменява задължение, което няма как да бъде изпълнено, но от друга не се принуждава имащият право да получи престацията да чака безкрайно, за да получи дължимото.

Следва разпоредбите на закона да бъдат прилагани балансирано, за да се отчетат интересите на всички страни във всяка една конкретна ситуация. Поради това за запазване на интересите на страните по всеки един договор при невъзможност за изпълнението му поради форсмажорни обстоятелства е необходимо да се консултирате със специалист в сферата на търговското право.