Януарският прозорец: Рекордни разходи и гигантски договори

Зимният трансферен прозорец затвори съвсем скоро, но бяха осъществени редица големи трансфери - някои изненадващи, а други за много пари. Дали средствата ще бъдат оправдани, ще видим впоследствие.

Е, в Европа периодът за трансфери приключи, а ние ще ви запознаем с някои от основните тенденции в него.

На лов за героите на Катар

Световните първенства винаги оказват значително влияние върху интереса на клубовете към най-добрите играчи в турнира - особено към тези, които преди това са били пренебрегвани. Световната купа по футбол през 2022 г. не направи изключение, въпреки че турнирът се проведе през зимата. През януарския трансферен прозорец малко клубове подсилват сериозно отборите си, така че не се стигна до масово разпространение на героите от катарския турнир. Тенденцията обаче се запазва.

На трансферния пазар се появиха мароканци. По-специално, Азедин Унахи и Софиан Амрабат, които затвърдиха добрите впечатления с мароканския национален отбор в Катар. Първият преминава от Анже в Олимпик Марсилия за 8 милиона евро, а вторият дълго време преговаря за преминаване от Фиорентина в Барселона под наем. Хаким Зиеш също трябваше да смени клуба - ПСЖ трябваше да придобие халфа на Челси в последните часове преди крайния срок, но лондончани три пъти изпратиха грешни документи във Франция.

Хърватите също бяха търсени от мнозина. Мислав Оршич замени Динамо Загреб със Саутхемптън. Преминаването на бившия играч на Зенит Деян Ловрен в Лион до известна степен е повлияно и от Световното първенство през 2022 година.

Двама нидерландски национали - Коди Гакпо в Ливърпул и Воут Вегхорст на "Олд Трафорд" - се присъединиха към клубове от Висшата лига. Двуметровият австралийски защитник Хари Сътър преминава от Стоук Сити в Лестър преди изтичането на крайния срок. Цел номер едно за всички водещи клубове очаквано беше Енцо Фернандес, най-добрият млад футболист на Световното първенство - Челси се бори с Бенфика до последните минути, но успя да ги убеди да продадат своето бижу. Срещу 121 млн. евро аржентинецът моментално се превърна в най-скъпия играч в Премиършип и една от най-големите покупки в историята на януарските прозорци.

Боули засенчи Абрамович

Без да поглеждате класацията, можете да предположите, че английската Висша лига похарчи най-много през тази зима. В топ 7 няма отбори от други лиги и очаквано Челси беше големият харч през януари. През този сезон "сините" се развихриха на пазара, като подписаха договори с девет нови играчи през лятото и с още осем през зимата. Нетните разходи на лондончани за придобивания през двата трансферни прозореца възлизат на 611 милиона евро - световен рекорд със значителна разлика. Преди това Барселона похарчи най-много през сезон 2017/18 г. - 380 млн. евро.

Под ръководството на Роман Абрамович Челси рядко пазаруваше в средата на първенството - през предишните три зими клубът не беше похарчил нито цент. Най-разточителният януарски прозорец в ерата на руския олигарх беше през 2011 г., когато Челси плати 83,5 милиона евро за Фернандо Торес и Давид Луис. А новият собственик на клуба Тод Боули похарчи повече от 300 млн. евро през първата си зима. В осемте най-големи покупки на Челси през зимата има петима нови играчи.

Договорите се удължават

Най-често задаваният въпрос за Челси е: "Защо клубът не се страхува от финансовия феърплей?" Боули е открил една вратичка благодарение на познанията си за американския спортен пазар (ръководителят на Челси притежава 20% дял в бейзболния клуб Лос Анджелис Доджърс). В различните лиги на САЩ удължените договори са често срещани: бейзболистите, футболистите и хокеистите често подписват договори за 10-12 години. А в Европа всички са свикнали таванът на новите договори да е пет сезона.

Боули е нарушил системата. През лятото четирима нови играчи на Челси подписаха едновременно шестгодишни договори, а Уесли Фофана - седемгодишен. През зимата Боули отиде още по-далеч, като Андрея Сантос, Беноа Бадиашиле и Нони Мадуеке подписаха за седем години и половина, а Михайло Мудрик и Фернандес - за осем години и половина! Тази тактика ще позволи на лондончани да не нарушават финансовия феърплей, тъй като в сметките сумата, похарчена за трансфери, ще бъде разпределена по равно за всяка година от договора. И така излиза, че Мудрик не струва 70 млн. евро без бонусите, а около 8,2 млн. евро годишно.

Всъщност, Боули не е първият, на когото е хрумнала тази идея. През 90-те години Бетис подписа договор с бразилеца Денилсон за 11 сезона, а миналото лято например Дарвин Нунес, Орелиен Чуамени и Калвин Филипс подписаха шестгодишни договори съответно с Ливърпул, Реал Мадрид и Манчестър Сити. Никой обаче не е злоупотребявал с това досега и Боули явно се възползва от него. Вследствие на това футболните власти бяха възмутени: "Таймс" съобщи наскоро, че УЕФА ще ограничи официално договорите до пет сезона.

Прихващанията на трансфери стават нещо обичайно

Случва се играч да е сключил договор с един клуб, но в последния момент да премине в друг. Например, през 2013 г. Челси отмъкна Вилиан от Тотнъм, а през 2018 г. Барселона отмъкна Малком от Рома. Подобен случай имаше и миналото лято, когато защитникът на Севиля Жул Кунде бе на път да се премести в Лондон за Ромелу Лукаку, но Барселона отмъкна французина от Челси.

Тази зима двама играчи изведнъж се озоваха на грешните места наведнъж. В първия случай украинското крило Михаило Мудрик дори намекна чрез социалните мрежи, че е готов за скорошен трансфер в Арсенал - той публично нарече Микел Артета топ треньор, докато "артилеристите" сваляха трансферната цена. Но тогава Челси дойде от небето: Боули веднага предложи на Шахтьор 100 милиона евро, включително бонуси, а Арсенал само наблюдаваше сделката отстрани. Лидерите във Висшата лига инвестираха разумно, като на "Емиратс" преминаха още едно крило Леандро Тросар, полузащитникът на Челси Жоржиньо и полският защитник Якуб Кивиор.

Друго "отвличане" на играч също се случва в Премиършип, но неговата история е още по-интересна. Нападателят на Виляреал Арно Данжума не само се съгласи да сключи договор с Евертън, но и премина медицински преглед и се снима, за да се представи в социалните мрежи.

По същото време карамелите уволниха Франк Лампард като мениджър и Тотнъм се обръна към Данжума. Нидерландецът веднага промени решението си - на следващия ден премина в лондонския клуб и дори успя да вкара гол за "шпорите" в турнира за Купата на Англия.

Засега е трудно да наречем тези прихващания пълноценна тенденция, но е възможно броят на тези случаи да се увеличи. Отвличането на играчи можеше да се отрази на отношенията между клубовете, но примерът с Челси и Арсенал доказва, че няма лоши чувства: след спорните обстоятелства около трансфера на Мудрик лондонските клубове официализираха сделката за трансфера на Жоржиньо. Очевидно това вече са правилата на пазара.

Играчите форсират преговорите

Футболистите трябва да са благодарни на работодателите си, но нерядко се случва да влязат в открит конфликт с тях, за да напуснат. Тази зима имаше няколко такива случая, но не всички бяха разрешени успешно за играчите.

В Брайтън един от лидерите - Леандро Тросар, протестира. Първоначално белгиецът просто е бил недоволен, че старши треньорът на отбора Роберто де Дзерби не го е включил в заявката за един от мачовете, и самоволно е напуснал базата. След това Тросар започва да оказва натиск върху треньора и клуба чрез своя агент. Белгиецът имаше късмет, че сделката на Арсенал за Мудрик се провали в същите дати, така че той се премести в лондонския клуб, дори и на промоция.

Друг играч на Брайтън пък се представя по-зле. Еквадорският полузащитник Мойсес Кайседо впечатли мнозина на Световното първенство и можеше да поеме по пътя на Тросар - Арсенал предложи 70 млн. паунда, но Брайтън го отказа. Въпреки това Кайседо не само помоли ръководството да го пусне, но и написа огромен прощален пост в социалните мрежи с думите: "Горд съм, че направих рекорден трансфер за Брайтън". В крайна сметка еквадорецът не стигна доникъде - интересно каква ще е мотивацията му през пролетта.

Друг герой от Световното първенство през 2022 г. Софиан Амрабат също се опита да напусне Фиорентина - преди затварянето на прозореца мароканецът дори отказа да тренира, защото се надяваше да премине в Барселона. Каталунците искаха полузащитника, но можеха да си позволят само трансфер под наем.

Николо Дзаниоло е друг пример за играч, който поставя личните си интереси над тези на отбора. Полузащитникът на Рома е свързван с клубове от Висшата лига и с Милан през януари. Жозе Моуриньо призна, че Дзаниоло е обявил намерението си да напусне и дори не го е включил в групата си за мача, което е позволило преговорите да бъдат завършени.

Рома договори всички условия по трансфера с Борнемут, но Николо изведнъж отказа да отиде там. След това римляните трябваше дълго време да убеждават играча, който изглеждаше на път да напусне. Ден преди затварянето на прозореца Дзаниоло все пак се съгласява да отиде в Борнемут, но тогава клубът се отдръпна: за тези няколко дни той е похарчил много и просто не са останали пари. Всички в Рома са разгневени от поведението на Дзаниоло - феновете дори издигнаха обиден плакат пред Колизеума.

От друга страна, Жоао Кансело беше заменен от клуба. Това е една от най-значимите сделки на прозореца: защитникът на Манчестър Сити се размина с Пеп Гуардиола и беше даден под наем на Байерн. Кансело е един от най-добрите играчи на планетата на своята позиция, но след Световното първенство загуби мястото си в стартовия състав и се разгневи от това. Гуардиола показа, че няма да търпи дори толкова ценен играч и тихомълком пусна португалеца да се състезава за Шампионската лига.

Последният клуб на Кристиано?

Но символът на този трансферен прозорец все още ще бъде Роналдо - той ще бъде първият, за когото ще си спомняме в бъдеще, когато обсъждаме зимата на 2023 г.

Португалецът направи забележителен ход: той напусна Европа за първи път, въпреки че малцина вярваха в това, и по-важното - в сумата на договора на португалеца със саудитския Ал Насър - 200 млн. долара годишно. Не можем да не споменем интервюто на Кристиано с Пиърс Морган точно преди Световното първенство - именно Роналдо постави началото на поредица от скандали тази зима. Без това интервю вероятно нямаше да има и толкова много бунтове.

Трансферът на Роналдо отразява поредната тенденция на масивни инжекции в саудитския футбол. Кралството се надява да бъде домакин на Световната купа през 2030 г. и да подобри собствения си имидж чрез спорт №1. Вече се носят слухове, че друг местен гигант - Ал Хилал, иска да привлече Лионел Меси на своя страна. Но това е въпрос на следващия трансферен прозорец.