Явор Божанков не е Митко Палаузов – никога не героизирайте комуноид

Поколения българи израснаха с непознаващата милост, чест и благоприличие идиотска история за детето-герой Митко Палаузов. 13-годишният партизанин, разкъсан от фашистка граната заради вярата си в светлото бъдеще на марксизма, ленинизма и електрификацията. Едно дете, станало жертва на безумието и алкохолизма на пропадналите си шумкарски родители, беше превърнато в знаме на комунистическата пропаганда, а портретът му грееше във всяка класна стая от жълтите павета, до помощното училище в Търговище.

Днес чистият и свят болшевизъм има своята нова икона. Вярно, Явор Божанков е на малко повече от 13 години, но на ръст и черти напомня средношколец, попаднал между безмилостните зъбци на колелото на историята и чакащ да бъде направен на парчета като Митко Палаузов. Ето, роди се един принципен бесепар, идеалист с ляв уклон, смел мъж, който веднага беше отстрелян от закостенялото партийно мракобесие на другарката Нинова и верните й чекисти.

Скъпи приятели и съмишленици от градското, либерално, жълтопаветно съсловие, помислете три пъти, преди да построите олтар на комунист, пък бил той и ренегат. Преди да засипете социалните мрежи с похвали към горнооряховския смелчага и да се прехласнете по неговото себеотрицание и независимо мислене. Само преди година като последни глупаци прегърнахте един комуноид със зелени чорапи и вдигнат юмрук и какво стана? Заби ви го с всичка сила в задниците и така го развъртя, че в следващата петилетка няма да имате нужда от разхлабителни, а колоноскопията ще си я правите с широкообективна камера от Киноцентъра.

Що се героизъм е 11 месеца и 100 000 жертви (по най-консервативна оценка) след вероломното и страхливо нападение над Украйна от страна на психо хунтата в Кремъл да се сетиш, че там се води война? Още малко и друг бесепар ще реши да признае Холокоста или геноцида на тутси и хуту в Руанда. Какъв символ на свободомислието е младеж, който довчера индоктринирано е забърсвал омазания с московска фекална маса задник на партийното ръководство пред камери и по ефири, обаче внезапно е получил катарзис и е спрял да се информира за международното положение от телеграма на Владимир Соловьов?

Да не бързаме да бием теманета пред Божанков – това, че личните му политически амбиции и идеи за бъдещо развитие за момент са съвпаднали с цивилизационния светоглед на нормалните хора не означава много. И спрелият часовник понякога показва точното време, и комунистът може да има адекватно мнение по някой обществен въпрос.

Да го превръщаме по този повод в портрет на стената като Митко Палаузов е признак на историческо късогледство, ако не на симпатично простодушие. Стигат ни толкова герои по модела на Павлик Морозов и Александър Матросов - все момчета, загинали при неясни обстоятелства, но използвани от СССР като символ за борбата с вътрешните врагове. За малкото партизанче се пишеха пиеси, композираха се песни, а накрая беше създаден дори и игрален филм – „Незавършени игри“. Да оставим поне Явор да се наиграе.