За левия завой на Будапеща и промяната на София

Ако се е наложило да шофирате в Будапеща, със сигурност сте се сблъскали с любимия на бленуващия демокрация българин от 90-те години знак "левият завой e забранен". По повечето булеварди и не малко улици на унгарската столица завоят наистина не е позволен, а глобите за нарушаването на знака - солидни. Форинтите там обаче не са като левовете у нас. И лявото там не е като нашето ляво. И промяната там не е като българската.

В последните няколко седмици покрай изборите в София много упорито се заговори за обрата, настъпил в Орбанова Унгария. Управляващата Фидес губи вот след вот, а бастионът на опърничавия  популист, когото и западът, и Русия ухажват заради геостратегическото значение на страната му - Будапеща, падна. Вярно, че София и Будапеща много си приличат в политически план - първият 10 години има един градоначалник от партията, управляваща страна, вторият - след близо 10 години смени "цвета" си и "зави" наляво от крайноконсервативно към зелено в лицето на новия градоначалник Гергей Карачон.

У нас такъв "завой" не се предвижда. Дотук и с приликите. И понеже става въпрос за завои и транспорт - малко история и факти - Будапеща има метро от края на... по-миналия век, въведено е малко след историческото лондонско. Разполага с 42 нощни линии от десетилетия. За удобството на жителите и гостите на столицата са осигурени 11 общински паркинга в центъра (включително подземни). Там "синя зона" в събота няма, а стойността на платеното спиране е разделено на 3 зони и най-скъпата (в административния център) дава право на 3-часов престой срещу около 2,60 лева на час. Освен, че всички превозни средства от обществената мрежа са със специални платформи за хора с увреждания и майки с бебешки колички, там е въведена впечатляващата за нас маршрутка - всеки с двигателни затруднения може да я поръча да вратата си в делнични дни между 05,30 и 23,30 часа, а през уикендите - от 08,00 до 16,00 часа, за да стигне с придружител до всяка точка на града. Цената е на редовен билет. Колелата се качват по няколко определени трамвайни и автобусни линии. У нас те продължават да са абсолютно забранени. И така нататък, и така нататък.

Обратно към политиката - новият кмет на Будапеща, по когото всички млади унгарци са луднали, не идва "от нищото". Той е кмет на един от най-престижните райони на града цели 5 години, преди да се прицели към шефския стол на голямата община. Вярно, и Карачон е родом от провинцията, както нашите кандидати за същото, но е врял и кипял години наред в проблемите на града, при това в опозиция. Той завой в политиката не е правил, "зелен" е, откакто се помни. Но при всичко изброено дотук, свършено от предшествениците му, изглежда, че въпросът дали знакът за забранения ляв завой трябва да остане, или да отпадне по улиците на Будапеща, е незначителен. У нас е точно обратното. В София всичко преди балотажа утре се свежда до този въпросен знак.

Унгарците са свикнали левият завой да е забранен и очевидно се справят чудесно и с транспорта, и с логистиката си, при огромния икономически ръст, който Будапеща бележи. В София там, където В22 е в сила, забраната просто не се спазва. Така че сравнението с Будапеща в контекста на софийските ни избори или липсата на избор е крайно неподходящо. От двете страни на Дунава проблеми като мръсен въздух, недостатъчно детски градини, каруци по булевардите и нередовен транспорт нямат. Там имаха нужда от политическа промяна. Край Искъра драмата е фактическа и проблемите имат ясни имена. И можем след утре само да мечтаем да ги стигнем някога унгарците и да опрем до избора за левия завой.