Задава се социална революция заради пандемията

Когато пандемията от коронавируса приключи, ние ще сме много по-силни и тук не става въпрос за областта на медицината, икономиката, психологията или комуникациите. Covid-19 изостря усещането за неравенство, а това ще доведе до социални сътресения, пише Bloomberg в свой анализ.

Общественото негодувание по цял свят беше започнало да набира скорост още преди появата на епидемията. От 2017 г. насам е имало около 100 големи антиправителствени протести в богати държави като Франция до страни като Судан и Боливия. Около 20 от тези граждански инициативи са завършили със свалянето на лидер, други бяха потушени чрез кървави репресии, трети ще продължат и до следващата пандемия.

Covid-19 временно спря повечето форми на безредици, тъй като и демократичните, и авторитарните правителства принуждават населението си да остане под карантина, а това не позволява на хората да излязат на улицата или да комуникират в групи. Но в бедните квартали, в кухните за социално слаби, в затворите и бежанските лагери хората си бяха гладни, болни и притеснени за утрешния ден и преди избухването на пандемията. Социолозите са единодушни, че неудовлетвореността от действията на властимащите се натрупва и по един или друг ще избухне.

Коронавирусът увеличава като с лупа неравенството както между, така и в рамките на страните. Някои от неприлично богатите американци се самоизолираха в именията си в Хемптънс или на луксозните си яхти. Холивудски магнат бързо изтри снимките от мореплавателния си съд за 590 млн. долара в Инстаграм след бурни реакции от страна на потребителите в социалната мрежа.

Много хора нямат такива възможности, а според статистиките колкото по-малко пари печелят, толкова по-малка е вероятността да работят от вкъщи. Тази част от населението, която няма спестявания, здравни осигуровки или сигурно работно място може само да продължи да изпълнява сегашните си ангажименти и да се надява те да не бъдат прекратени. Тези служители рискуват да се заразят с вируса и да го предадат на семействата си.

Предизвикателствата пред бедните държави са дори повече. За живеещите в Индия или Южна Африка няма такова нещо като „социално дистанциране“, защото цялото семейство спи в една стая. Няма препоръки дали да носят маски, защото там няма такива. Честото миене на ръцете е добър съвет, но не винаги имат достъп до течаща вода.

Международната организация по труда (МОТ) прогнозира, че COVID-19 ще унищожи 195 млн. работни места по целия свят и ще намали драстично доходите на още 1.25 млрд. души. Повечето от тези хора и преди това бяха бедни. Увеличаващите се страдания означават и ръст на алкохолизма, наркоманията, домашното насилие и насилието над деца.

В този контекст би било наивно да мислим, че след здравната криза светът ще остане такъв, какъвто го познаваме. Гневът и огорчението ще намерят път сред широката общественост. Днес милиони бразилци удрят по тенджери на терасите си в знак на протест срещу правителството, а ливански затворници водят бунтове в препълнените наказателни институции.

След време социалното вълнение може да се създаде нови популистки или радикални движения. Пандемията е голямо предизвикателство за онези от нас, които отхвърлят популизма. Нужно е да положим повече усилия, за да се справим с надвисналите проблеми, включително с неравенството. COVID-19 е призив за събуждане на всички, които се надяват не просто да оцелеят през здравната криза, но и да заживеят в по-добър свят.