ЗАТЪВАМЕ: България губи най-ценния си ресурс - хората

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност, приет от правителството преди дни, поставя диагноза, която звучи като предупреждение за бъдещето: България губи най-ценния си ресурс – хората. В документа се подчертава, че демографските и социално-икономическите процеси водят до системна ерозия на човешкия капитал, както количествено, така и качествено. Това не е просто статистика, а стратегически риск, който вече подкопава устойчивостта на държавата.

Според анализа демографската криза продължава да се задълбочава – населението застарява ускорено, раждаемостта остава ниска, а ключови сектори изпитват драматичен недостиг на кадри. Тази тенденция се потвърждава и от други национални доклади, които отчитат рекордно висок дял на хората над 65 години и трайно отрицателен естествен прираст.

Докладът описва ситуацията като „кадрови апокалипсис“ – термин, който рядко се използва в официални документи, но тук е напълно оправдан

Секторите на сигурността, здравеопазването и образованието вече функционират под критичния минимум от персонал. Липсата на млади специалисти, масовата емиграция и регионалните дисбаланси създават условия, при които държавата трудно може да реагира адекватно при кризи, бедствия или хибридни атаки.

Образователната и здравната системи работят под непрекъснато нарастващо натоварване. Недостигът на общопрактикуващи лекари, амортизираният сграден фонд, липсата на оборудване и забавените европейски проекти за модернизация на спешната помощ очертават картина на системи, които се крепят повече на професионализъм, отколкото на ресурс.

Докладът предупреждава, че растящата зависимост от външна работна сила ще поставя въпроси не само пред трудовата политика, но и пред културната интеграция, социалната кохезия и стратегическата автономност на страната.

Това е проблем, който вече се наблюдава в редица европейски държави, но в България той се проявява на фона на бързо свиващо се население и отслабващи институции

 
Международната среда е описана като нестабилна, конфликтна и подложена на хибридни операции.
Продължаващата война в Украйна, активността на чужди разузнавателни служби и засилените киберзаплахи поставят страната в стратегически рискова позиция.
Според доклада хибридните атаки срещу държави от НАТО, включително България, се разширяват, а чужди служби поддържат висока активност с цел влияние върху политически, културни и социални процеси.

Документът подчертава и напрежението в отношенията със съседни държави.
Северна Македония продължава да не изпълнява ангажиментите си от Европейския консенсус от 2022 г., а Сърбия поддържа политика на асимилация спрямо българското малцинство и възприема България като „исторически противник“.

На фона на глобалната несигурност терористичните структури се стремят да възстановят позиции и да разширят зоните си на действие

Интензивната пропаганда и радикализацията в определени региони увеличават риска от терористични актове в Европа и в нашия регион.

Докладът отчита, че България е изпълнила изискванията на ЕС за запълване на газовите хранилища – ПГХ „Чирен“ е достигнал над 97% от капацитета си към 1 ноември 2024 г., а доставките са били диверсифицирани чрез IGB и LNG терминали в Гърция.

Но в ядрената енергетика остават сериозни рискове: невъзможност за извозване на отработено гориво, зависимост от руски резервни части и услуги, както и необходимост от дерогации от санкциите на ЕС.

Страната продължава да бъде използвана от престъпни групировки за транзит, складиране и разпространение на незаконни стоки – от тютюневи изделия до наркотици и фалшификати

Това допълнително натоварва службите за сигурност, които вече работят в условията на кадрови дефицит.

Докладът за националната сигурност за 2024 г., приет с година закъснение, е не просто административен документ. Той е сигнал за тревога, който очертава държава, изправена пред комбинация от вътрешни слабости и външни заплахи.

Ерозията на човешкия капитал, кадровият срив в ключови системи, геополитическата нестабилност и енергийните зависимости формират перфектната буря, която изисква стратегическо мислене, политическа воля и дългосрочни решения.