Железопътният транспорт ще е акцент в работата на министерството

Заместник-министърът на транспорта Александър Пулев заяви по време на форум, че акцент в работата на ведомството ще е развитието на железопътния транспорт.

Той напомни, че за последните 30 години има ръст на вредните емисии с 52 процента, което се дължи основно на автомобилния транспорт. Заложили сме като политики и програма силно развитие и специализирана инвестиционна програма в железопътните превози като алтернатива за превоз на товари и хора, каза заместник-министърът по време на срещата Powers Summit, наречена "Българският Давос", организирана от фондацията Webit и от Атлантическия клуб в България.

Той допълни, че сега се водят дискусии по Плана за възстановяване и устойчивост в различните точки, свързани със железопътния и другите видове транспорт. Вкарали сме редица ключови проекти, включително интермодалната свързаност и всякакъв вид развитие на свързаната инфраструктура, която ще доведе до намаление на вредните емисии, допълни той. Заместник-министърът уточни, че това е било комуникирано и на заседание на Съвета на ресорните министри в Брюксел.

Работи се и по проекти на границата, които ще дадат възможност да се прехвърли един вид товар от автобусния превоз към железопътния, както и за създаването на цялостна инфраструктура при спазване на всички най-добри практики на регионално и на ниво ЕС, отбеляза Пулев.

Жечо Станков - ПП ГЕРБ, заяви по време на форума, че зелената сделка и Планът за възстановяване са основните теми за бъдещето развитие на енергетиката, като изтъкна, че е важно постепенно и справедливо да се случат всички стъпки по залегналите цели по зелената сделка. Той определи като справедливо да се отпуснат за зелен преход достатъчно средства и на местните власти, като даде пример с Бургас, където има 50 000 квадратни метра покриви. Защо този преход, който преминава през умните градове, да не се насочи и към общините, попита депутатът. Станков пое ангажимент да работи за ясни правила в насока зелената енергия, транспонирането на директивите за енергийна ефективност и ВЕИ и нова рамка, която да даде шанс на бизнеса, НПО, местната власт да работят за водородните технологии и изграждането на не толкова на големи фотоволтаични паркове, колкото на такива за нуждите на отделните предприятия.

Драгомир Стойнев - ПП БСП, напомни, че следващите седем години страна ни ще трябва да усвои приблизително 50 млрд. лева по Плана за възстановяване и по оперативните програми. Той изтъкна обаче, че "отборът на ЕС е готов, а българският играч все още накуцва или загрява", защото нашият план не е одобрен, не са ясни и връзките с териториалните планове за справедлив преход.

Стойнев предложи към премиера да има съвет с участието на синдикати, работодатели, НПО, в който да се дебатират различни сценарии по зеления преход, включително и по темата за освобождаването ни от въглищните централи.

Рамадан Аталай - ПП ДПС, изтъкна, че България е закъсняла по зелената сделка и с Плана за възстановяване. По думите му закъснението ни със зелената сделка е било, защото на всички избори, за да бъдат спечелени избирателите, са били подписвани документи, от които впоследствие подписвалите са се срамували. Онази авантюра, която почна за изграждането на ядрена централа в България, днес като че ли е обладала и ЕС, каза Аталай и призова "да престанем с авантюрите, да стъпим здраво на земята, да не чакаме да купуваме иновации от Запада, а ние да продаваме съответни нови идеи за Европа и за света".

Виктор Насър от "Продължаваме Промяната" говори по темата за "сивия сектор", засегната от представителите на бизнеса по време на форума, като изтъкна, че този проблем може да бъде преодолян с развитието на технологиите. По темата за дигитализацията и данните, той изтъкна, че държавата разполага с много информация, но посочи, че проблемът не е в съхранението й, а в това къде се намира тя, на кого принадлежи и как да се използва ефективно. Според Насър в енергетиката трябва да се върви към "умни" мрежи. Той засегна в изложението си и отбранителната индустрия, като акцентира върху необходимостта от трансфер между нея и иновативния бизнес, както това става в Израел.