Жената на атентатора от Варна: Години наред бях пребивана жестоко

След като него го няма, вече се чувствам свободна - приятно е да гледаш слънцето, казва малтретираната Антоанета

Общество
18:37 - 24 Януари 2020
3654
Жената на атентатора от Варна: Години наред бях пребивана жестоко

Жената, живяла с Веселин Димитров, който взриви апартамента им във варненския квартал "Владислав Варненчик", разказа на какво е била подлагана от него. По думите й, животът й е бил същински ад, а побоите и издевателствата започнали почти веднага, щом започнали отношенията си.

Връзката между Антоанета и Веселин още от началото е белязана от агресия и насилие. Първоначално жената вини себе си, надявайки се с времето нещата да се изгладят. "След първия път... С годините започна да зачестява агресията, с шамари, с бой, удари по главата, по корема, общо взето по цялото тяло", разказва пред БНТ изтормозената жена.

Веселин искал да контролира целия ѝ живот- не я пуска да ходи на работа, изолира я от близки и приятели, заплашва дори сина ѝ и баща ѝ. В края на миналата година е поредният и последен зверски побой над Антоанета. "Просто този път наистина чашата преля. Не издържах вече и си казах, че трябва да има някакъв край и трябва да събера смелост, да се махна и да спре всичко това", споделя жената. 

Само 10 дни преди инцидента в блок 302, при който пострадаха десетки, Антоанета е настанена в защитено жилище. Научава за случилото се от своя приятелка по телефона. Все още не може да повярва, че мъжът, с когото е живяла толкова години, е способен на подобно деяние. Опитва се обаче да започне живота си наново.

"Чувствам се по-свободна, дори не усещам студа. Приятно е да излезеш навън, след като с години си бил затворен между четири стени. Приятно е да видиш слънцето".

Макар и бавно, се възстановяват и съседите. Семейство Иванови живеят точно над взривения апартамент и са сред най-пострадалите. Иван Иванов разказва "Впоследствие разбрахме, че щетите са много големи и е можело и с нас да се случи нещо лошо. Започваме от нулата дето се казва, нямаме друг вариант, просто шанс. Каквото работим, каквото остане, ще влагаме тука".

Хората все още са в общински жилища и не знаят кога ще се върнат по домовете си, макар че получават подкрепата на десетки доброволци.