Живите мъртви в стъклени ковчези

По света има хора, които са починали, но телата им изглеждат като живи. Това се установява години, десетилетия и столетия след тяхната смърт. Все още няма категорично обяснение на този феномен. Нетленността все пак се описва от биолози и лекари като свойство на човешкото тяло да не се разлага след смъртта. Подобни тела най-често стават обект на религиозно почитание, като в християнството явлението се счита за признак на святост.

Сред най-известните нетленни тела се считат останките на света Бернадета Сибиру от френското градче Лурд. За пръв път й се явява Дева Мария, когато е 14-годишна. Скоро след това момичето отива в манастир. Няколко пъти получава едни и същи видения – жена в бяло, която й казва да бъде построен параклис в основата на пещера край града. Параклисът е построен, а от един негов ъгъл бликва вода, за която се твърди, че е лековита. Според вярващите видението е на самата Дева Мария. Бернадета умира през 1879 г. Досега сянката на смъртта не е докоснала лицето й и тя изглежда, сякаш е потънала в спокоен сън в стъкления ковчег подобно на Снежанка в едноименната приказка.

Също в стъклен  ковчег лежи като музеен експонат монахиня Екатерина Лабуре.

Трупът й е изваден от гроба на 21 март 1943 г. в Париж. Установява се, че въпреки смъртта през 1876 г. тялото на монахинята няма никакви следи на разлагане. Присъствалите на есхумацията лекари с учудване разказват как ръцете и нозете на монахинята са гъвкави, сякаш току-що е починала. Кожата, косите и гълъбово-сините й очи блестят като живи. Анализът на вътрешните органи показва, че те са в почти жизнено състояние.

Бернадета и Катарина са едни от много християнски светци, чиито тела са извадени за препогребване през 20 век и са открити нетленни. След смъртта на светия Шабрал Маклуф през 1899 г. той е погребан в ливански манастир. 48 дни след погребението цялата гробница блести в необикновена светлина. Есхумиран е през 1937 г., когато се установява, че тялото е непокътнато от смъртта. Препогребан е, но през 1950 г. поклонници забелязват, че странна течност се стича по стените на гробницата.

Тялото на Маклуф отново е извадено и отново се установява, че то е нетленно, а дрехите му се оказват пропити с кръв. Наред с това тялото му изпуска странна лепкава и мазна течност. Тя се стича и до днес, което се доказва от ежегодните есхумации на гроба на Маклуф. Всеки път се установява, че гробът е пълен с около 5 сантиметра от странната течност, за която има твърдения, че е целебна.