Знаменитият бас Курт Ридъл се включва във Вагнеровия фестивал в София

Знаменитият оперен певец Курт Ридъл се включва във Вагнеровия фестивал на Софийската опера, научи Lupa.bg. Световнопризнатият бас от Австрия ще се представи като моряка Даланд в операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер. С това заглавие, поставено от акад. Пламен Карталов, завършва и грандиозният Вагнеров фестивал на Софийската опера, а спектаклите са на 29 и 30 юли на лятната сцена „Музи на водата“ на езерото Панчарево.

Събитието, посветено на 210-годишнината от рождението на великия немски композитор получи широк отзвук в света. Фестивалът започна на 8 юли в Софийската опера. Сега „Летящият холандец“ ще сложи символичен финал сред езерното вълшебство на Панчарево.

Специално за двата спектакъла от Виена пристигна и диригентът Росен Гергов. В ролята на Холандеца в първата вечер ще бъде Станислав Трифонов – солист на Болшой театър в Минск, а във втората – румънския баритон Йонуц Паску. 

Диригентът Росен Гергов и Курт Ридъл на фона на декорите на "Летящият холандец" на езерото Панчарево

Историята на легендарния кораб-призрак и неговият капитан, който не може да се завърне у дома и е осъден да плава навеки до деня на Страшния съд ще бъде представена с участието на солистите на Софийската опера Радостина Николаева и Лилия Кехайова, Бисер Георгиев, Даниел Острецов и Емил Павлов, Александрина Стоянова и Цвета Сарамбелиева.

За спектакъла "Летящият холандец" режисьорът Пламен Карталов събра истински звезден екип от български и чуждестранни солисти. Като изкусен познавач на Вагнеровото творчество и вдъхновен от германския композитор, маестрото създаде и разви традицията да поставя оперните му шедьоври на българска сцена.

След като години наред и у нас, и в чужбина акад. Пламен Карталов предизвика фурор с постановките си от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” - "Рейнско злато”,­ „Валкюра”, ­„Зигфрид” и „Залезът на боговете”, както и с „Тристан и Изолда“, “Парсифал“ и "Летящият холандец", през юли т.г. режисьорът новатор и екипът на Софийска опера организираха мащабен Вагнеров фестивал. За вълнуващото събитие дойдоха вагнерианци от цял свят, както и много чуждестранни музикални критици и журналисти, пишещи за музика. Всички те са впечатлени от мащаба и естетиката на спектаклите.

Акад. Пламен Карталов е инициатор на създаването на Вагнеровия фестивал в София, както и на други музикални фестивали, сред които и "Музи на водата" на езерото Панчарево

"Най-голямата дързост е да отвориш въображението си така, че да възприемеш по нов начин една драматургия”, изтъква маестро Карталов. 

Преди години той бе споделил, че София сбъдва мечтата на Вагнер, тъй като за пръв път на Балканите се представят заедно четирите опери от „Пръстенът на нибелунга”. По време на Вагнеровия фестивал зрителите видяха нов прочит на знаменитата тетралогия. Напълно заслужено може да приемем смелите думи на директора на Софийска опера, че София е "Байройт на Балканите". Със сигурност маестрото сбъдва и своя професионална мечта, за която години наред работи усърдно с целия си авторитет и с цялото си сърце.

Както е известно Байройтският фестивал е с най-дългата история от всички германски фестивали. Основан през 1876 г. от Рихард Вагнер, и до днес този фестивал се придържа към първоначалното си предназначение: изпълняват се само опери от Вагнер. А с първия Вагнеров фестивал в България страната ни вече има специално място в културната карта на света. А историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена Пламен Карталов описа в книгата си "Моят Вагнер".

Сега корабът на Летящия холандец ще акостира на езерото Панчарево на 29 и 30 юли. Летящият Холандец е осъден вечно да броди из безбрежната морска шир, защото се е противопоставил на Бог. На всеки седем години той стъпва на брега само за ден, в опит да намери изкупление. Само любовта на вярна жена, готова да се жертва за него, може да го освободи от тежките окови на проклятието.

Изкушен от богатството на призрачния капитан, норвежки моряк на име Даланд се съгласява да му даде ръката на дъщеря си Сента. Макар да е сгодена за ловеца Ерик, Сента е обсебена от легендите за мрачната съдба на вечно странстващия морски капитан. Щом го вижда, момичето дава обет за вярност на Холандеца. Тя е готова да спаси душата му с цената на собствения си живот. Това накратко е сюжетът на най-популярната и най-често поставяна опера на Рихард Вагнер.

А самата постановка би развълнувала дори меломаните, които са малко далеч от Вагнеровото творчество. Сценографията е много оригинална с декори, подсказващи акцентите на действието. Самото място на брега на Панчаревското езеро е много романтично и създава благоприятна атмосфера за възприемането и съпреживяването на величавата Вагнерова творба. Несъмнено в естествената среда на езерния бряг въздействието на музиката на немския композитор е повече от очароващо. 

Оркестърът на Софийска опера възпроизвежда фантастично красотата на Вагнеровата музика с богатата си темброва гама и невероятните кулминации, последвани от един фантастичен финал. 

Не можем да не отбележим, че Софийската опера създава приказна атмосфера на езерото Панчарево в рамките на фестивала "Музи на водата" - толкова интересно изградена сцена с красиви декори и движещи механизми. В случая е налице много естетично и създадено с голямо въображение художествено оформление, стилни и автентични костюми, оригинално сценично осветление. Силно въздействащ е синхронът между музиката и прекрасно режисираният мизансцен, движението на артистите и развитието на действието. 

Редно е да бъде отдадено заслуженото и за невероятната сценография, родена във фантазията на Пламен Карталов. Белите декори с ефектни светлинни ефекти на свечеряване и в нощта са особено магнетични край езерната шир на Панчаревското езеро. Те обаче имат и своя чар и в сградата на Софийска опера. 

За сценографията на "Летящия холандец" режисьорът е вдъхновен от магичния свят на творчеството на една дама - Джоселин Барбара Хепуърт (1903-1975)- английски художник и скулптор, един от най-ярките примери на изкуството на модернизма.

"Самата тя, в творчеството си, за създаването на огромните си скулптури, по нейните признания е вдъхновявана от природата и света около нея, чувствата, които е изпитвала в досега си с тях, даже от разбиващите се вълни или идеята за вятъра в ушите си, също и вдъхновявана от древната архитектура и паметниците, от гръцките амфитеатри, от стоящите камъни от бронзовата епоха на Мен-ан-Тол в Западен Корнуел, всичко това уловено от въображението й, очертава и нейното изкуство на абстрактните форми", споделя акад. Пламен Карталов.