200 години: Найден Граматик – Копривщенецът

Първият многотомен речник. Първата новобългарска поема. Първият труд по физика. Първото честване на 24 май. Първата критична студия. Първият художествен пътепис. Първият проект за демократично образование. Първият, който успява да уреди класно училище в Копривщица. Първият дипломат в продължение на 20 години. Първият губернатор на Свищов - първи освободен български град.

Всички тези исторически факти са свързани с България и с личността на Найден Геров (1823-1900). Днес, 23 февруари, се навършват двеста години от рождението на големия възрожденец, учител, книжовник и общественик.

Той е осмото дете в семейството на учителя хаджи Геро Добрович от Копривщица, прототип на хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“ на Любен Каравелов. Отначало учи в килийното училище на баща си, после - в гръцкото училище в Пловдив, през 1834-1836 г., и от 1836 година - при Неофит Рилски в Копривщица.

С помощта на Васил Априлов, когато е 17-годишен, е изпратен да учи технически науки в Ришельовския лицей, в Одеса. Завършва го през 1846 г. и се завръща в България с високо за времето си образование.

На 22 години, през 1845 година, публикува поемата си „Стоян и Рада“ – първата новобългарска поема.

През 1849 г.  излиза учебникът му „Извод от физика“. В предисловието към него Найден Геров пише: „Физиката е висока и пространна наука, за да я изложи човек цялата, трябва много нещо да се труди…“ Наред с основните представи за околния свят, книгата дава информация за приложението на основните природни закони в техниката и бита.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 20 ГОДИНИ

Найден Геров е сред най-ревностните будители на българщината в Пловдив. Той е първият български дипломат в продължение на 20 години – на служба като руски вицеконсул в Пловдив от 1857 до 1877 г.

Воден от патриотични чувства, Геров поема учителския пост. Той е първият, който успява да уреди класно училище в Копривщица през 1846 г., в което е учител до 1850 г. На 23 юли 1850 г. подписва договор с управата на Пловдив, съгласно който се задължава да открие и ръководи училището, като за това ще получава заплата от 6000 златни гроша.

На 1 септември 1850 г. епархийското училище отваря врати, а Найден Геров успява да издейства то да носи името на първоапостолите Кирил и Методий.

ПЪРВОТО ЧЕСТВАНЕ НА 24 МАЙ

Сред неговите ученици са Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Георги Груев, Спас Хаджииванов. На 11 май 1851 г. (24 май по нов стил) той организира първото им честване в града. По примера на пловдивското училище, и други училища започват да празнуват паметта на Кирил и Методий, и придават на празника общонароден просветен характер.

Днес 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

По време на Кримската война (1853-1856) Найден Геров подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Като вицеконсул в Пловдив от 1857 г. Найден Геров развива широка обществена дейност. По време на Априлското въстание през 1876 г., като служител  в руското посолство в Цариград, развива дейност в защита на българите. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е командирован в щаба на русата армия, назначен е за губернатор на Свищов - първия освободен град.

ПЪРВИЯТ МНОГОТОМЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

След Освобождението Найден Геров се оттегля от политиката, установява се в Пловдив и се посвещава на просветни дела. Той е първият българин, успял да създаде многотомен речник на българския език. За него Найден Геров пише, че при съставянето му не е взел нито една дума от книгите. Всичките думи са събрани от живия народен говор и са записвани от него, от племенника му Тодор Панчев и от сътрудниците му, сред които са Станислав Доспевски, Никола Геров Белчев, Захари Икономович Круша, Христо Г. Данов.

Първата част на речника излиза през 1895 г., втората – през 1897 г., третата – през 1899 г., четвъртата – през 1901 г. и петата – през 1904 г. Всяка дума в речника е обяснена с много народни пословици, поговорки, с гатанки, с откъси от песни и др.

Речникът съдържа 70 620 думи, 10 000 пословици, 5976 откъси от народни песни, 4300 идиоми и изрази.

За речника писателят Иван Вазов казва: „Каква чудесна сбирка от дивни, благозвучни, сладки думи, от силни характерни изрази, от величествени, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика ни“. Стойността на 50-годишния му труд – „Речник на българския език с тълкуване речите на български и руски“ е високо оценена. През 1910 г., десет години след смъртта на Геров, руската императорска академия на науките награждава труда на Найден Геров с премията на името на А. Котляревски, а от френското министерство на просветата на Найден Геров посмъртно е връчен орден  на офицерските академични палми.  През 1975 г. е издадено фототипно копие на неговия речник.

Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г., оставяйки богата кореспонденция, извор на проучване на политическия и културния живот и образованието през Възраждането.