6 август 1945: „Енола Гей“ унищожи Хирошима

В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ (от английски: „Малчугана“). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“ („Дебелака“), с която е разрушен град Нагасаки.

Атомната бомба превръща японския град в руини, а стотици хиляди загиват.

Взривът, който е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12,5 килотона ТНТ), предизвиква веднага смъртта на около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 г. са около 140 000, а пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

В памет на жертвите 6 август е обявен за Ден на милосърдието, в който се изразяват състрадание и съпричастност с жертвите на атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война. 

„Използвахме бомбата срещу онези, които ни нападнаха без предупреждение в Пърл Харбър", заявява американският президент Хари Труман непосредствено след първата в света атака с атомна бомба, извършена на Хирошима.

Тонът на това изявление предопределя и начина, по който в САЩ и до днес говорят за станалото на 6 август 1945 година. А решаващото изречение в изявлението на Труман гласи: „Бомбата съкрати Втората световна война, спасявайки по този начин живота на хиляди млади американци“.

Изследване на „Галъп“ сочи, че през 1945 година 85% от американците са споделяли същото мнение. А и днес само една трета казват, че не е трябвало да се хвърля атомна бомба. Повече от половината американци обаче смятат, че извършеното е било правилно.

Благодарствени писма до пилотите

Пол Тибетс, починалият междувременно пилот на стратегическия бомбардировач, с който е пренесена бомбата до Хирошима, одобрява действието дълги години, след като то е извършено: „Бомбата направи това, което трябваше – донесе мир на света".

Той разказва и за благодарствените писма, които е получил след войната, както от САЩ, така и от чужбина. Съдържанието на всички тези писма било сходно: „Благодаря ти, че ми спаси живота“.

Американската общественост и до днес възприема като резонен аргумента на Труман, че е било нужно да се избегне американска сухопътна акция в Япония, която би отнела живота на хиляди хора Това казва католическият пастор и историк Уилсън Мискембъл.

„Мнозина от поколението, воювало през Втората световна война, са твърдо убедени в това", отбелязва историкът Джереми Кини. Той развежда посетителите из бомбардировача „Енола Гей“, който е изложен в музея за въздухоплаване и аеронавтика „Смитсониън“ във Вашингтон, и добре познава реакциите на посетителите.

Мненията се менят

Последните социологически проучвания обаче сочат, че мненията се менят. Едва половината от по-младите американци на възраст между 18 и 29 години смятат, че бомбардирането на Хирошима и Нагасаки е било правилно. В същото време това мнение се споделя от над 70% от американците над 65-годишна възраст.

Как беше създадена американската атомна бомба

Преди 76 години, на шести и на девети август 1945-а, американците хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Днес е добре известно как е била създадена бомбата в САЩ.

Но по-малко се знае за военния ръководител на програмата – т.нар. проект "Манхатън" – генерал Лесли Гроувс. А той е бил доста забележителна личност. Неслучайно са го наричали "главният началник на атомната бомба".

След като завършва Масачузетския технологичен институт, Гроувс решава да прави военна кариера. Записва военната академия "Уест Пойнт", след Първата световна война служи в инженерни войски, а когато започва строителството на Пентагона, той е един от техническите ръководители на строежа.

В началото са секретните обекти

През 1942-а година Гроувс е извикан от началството. Казват му, че е назначен за ръководител на проекта по създаването на ново оръжие и го произвеждат в чин бригаден генерал. Гроувс не е доволен - не му се иска да работи с недисциплинирани цивилни граждани и с капризни интелектуалци. Но в Генералния щаб му казват:

"Ако се справите, ще спечелим войната". Гроувс казва: "Слушам!" и се хваща за работа.

Още през първата седмица той харчи повече пари, отколкото са отделени първоначално за целия проект "Манхатън" (самият генерал дава това име на програмата). Купува две хиляди железни бъчви с уранов оксид, които белгийците, опасявайки се от настъплението на германците, прехвърлят през 1940-а година от Конго в Америка.

Гроувс купува и грамаден терен от 240 кв. км в щата Тенеси. Там е изграден "обектът Х" - секретният производствен комплекс, който се занимава с обогатяването на уран. Именно на това място е подготвен уранът за атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

Нацистите се забавят фатално

Лесли Гроувс купува терени из цялата страна и най-напред строи жилища за тези, които ще изграждат секретните обекти и ще работят в тях, търси подизпълнители, поръчва необходимите материали, подготвя съответния административния апарат, за да държи всичко под контрол. В съвършено новата област на науката и военната техника, за която все още няма точна представа, са инвестирани стотици милиони долари.

Тогава все още не е сигурно, че създаването на бомбата въобще ще стане възможно. Строят се лаборатории, фабрики, изпитателни комплекси, макар технологичните процеси още да не са разработени. Пари не се пестят, а най-важното е всичко да стане максимално бързо.

След като избягалите от Германия ядрени физици предупреждават, че в Третия райх се работи по създаването на страшно ядрено оръжие, американците разбират, че трябва да изпреварят Хитлер.

Впрочем, противно на разпространеното мнение, германците никога не са били опасно близо до създаването на атомна бомба. От 1943-а година нататък те безнадеждно изостават от проекта "Манхатън". За разлика от американците и британците, Хитлер не финансира особено щедро тази сфера на военни разработки. Освен това настъплението и бомбардировките на съюзниците принуждават германците постоянно да импровизират.

Дебелият генерал и слабият физик

Но да се върнем към Лесли Гроувс. Той е доста представителна личност - висок, с прошарена коса, с големи мустаци и сини очи. И е много пълен - шият униформите му по поръчка. Като ръководител е твърд, не търпи възражения, самоуверен е и много честолюбив.

Точно такъв човек избира и за научен ръководител на проекта "Манхатън" - професора от Калифорнийския университет Робърт Опенхаймер, който ужасява контраразузнаването, тъй като чете Маркс и се движи в леви среди.

Съпругата му, брат му и жената на брат му били членове на Комунистическата партия. А самият той е под наблюдението на психиатър, пуши много и е страшно слаб.

Двете бомби за Япония

Но изборът на Гроувс се оказва верен. Огромното честолюбие на Опенхаймер, обиден от това, че неговите теоретични трудове по физика не са намерили дължимото признание, както смята той, го амбицира и той събира най-добрите в страната физици, химици, металурзи, военни техници, експерти по взривове, включително много емигранти-евреи, успели да избягат от нацистка Германия.

И не само ги събира - убеждава ги да заминат със семействата си за месеци или за години в закрития "обект Х" в Лос Аламос, разположен на 60 км от най-близкия град.

Общо по проекта работят над 125 хиляди души. Стойността му е два милиарда долара - астрономическа сума даже от днешна гледна точка. На 16-и юли 1945-а година в пустинята, на триста км южно от Лос Аламос, са направени първите изпитания на плутониевата бомба. След взрива един от офицерите казва на Гроувс: "Това беше, войната свърши". И е имал предвид войната с Япония, тъй като към момента хитлеристка Германия вече е капитулирала.

"Да, но едва след като хвърлим две бомби в Япония", отговаря генералът. Две - защото едната е плутониева, а другата - уранова.

Киото се отървава на косъм

Лесли Гроувс настоява ядрена бомба да бъде хвърлена, освен над Хирошима, и над древната японска столица Киото. Като значение са имали не културата и историята, а фактът, че градът има около един милион жители, т.е. ефектът би бил по-голям. В крайна сметка американците се отказват от Киото. В противен случай в началото на август 1945-а година щяха да загинат още повече хора.