700-те лева за Лили Иванова са гнусна гавра и с нея, и с пенсионерите

Доскоро беше „Ало, Банов“, но новият му почин е далеч по-социален - „Дало Банов“. Културният министър убеди кабинета да развърже кесията с няколко мижави хилядарки и да отпусне персонална държавна пенсия на 8 културни дейци. Начело с Лили Иванова, която може така да прегракне от щастие, че да си отмени трите концерта в НДК през декември. И за първи път през последния половин век да стане преди 12 на обяд, за да отиде на крака да благодари на Боил за нечуваната щедрост.

Стига, разбира се, пършивите 700 лева да не бяха отвратителна гавра. Как ли се чувства човек като Лили Иванова, с повече от 60 годишна грандиозна сценична кариера, когато вече е прехвърлил 80-те, а за награда държавата решава, че има нужда от... някой лев за парно и храна? Има ли не поразен от дегенеративно неврологично разстройство човек в България, който смята, че на Лиленце Пиленце са й потрябвали подобни пари, след като билетите за следващата й изява вървят по 180 кинта парчето? Със сигурност примата от Кубрат само на 8, 9 и 10 идния месец ще генерира БВП, колкото всички служители на Министерството на културата в следващите три петилетки.

Въпросът далеч надхвърля рамките на фискалното, но е факт, че Лили Иванова е мултимилионерка. И колкото и отвратителна и ретроградна да е музиката й според личното ми меломанско мнение, вокалният й талант и сценичната енергия са извънземни. Всяка стотинка в живота си тя е заработила пред очите на публиката и заслужава да е една много богата жена от третата възраст. И е точно такава. Подхвърлянето на мижава пенсия на подобен човек е плюнка не само върху социалния му статус, но и върху творческите му успехи. Нещо като: „Да, имаш някакъв талант, но не достатъчно, за да си плащаш сметките. Та вземи тука някой лев, да не се излагаме пред чужденците.“

Дали Борис Джонсън някога е обмислял да пусне пенсийка на сър Елтън Джон, зер човекът отглежда малки момченца и може да го е закъсал за някоя лира. Или Доналд Тръмп би подхвърлил шепа долари за лекарства на Кърк Дъглас, че човекът гони 103 лазарника и сигурно хапчетата му за кръвно са сума ти пари на месец.

Не ми се минава по целия списък на културното министерство, но недомислията и униженията просто се набиват на очи. По 700 лева на месец се отпускат и на Анжел Вагенщайн. Който с отличните си международни контакти и пенсията, която получава от Германия, също е сред елита на най-добре осигурените нашенци от третата възраст. Това обаче настрана – колко цинично звучи да отпуснеш „пожизнена пенсия“ на човек, който преди месец е навършил 97? Тъкмо навреме, нали. Престарелият болшевик винаги ми е бил безкрайно антипатичен с перфидното си мракобесие, но с цялата си душа му пожелавам да живее още 97 години, за да лапа парите на загубеняците от Министерството на културата.

И всичко това на фона на онези три милиона българи без нито един зъб в устата, с разширени вени и задръстени артерии, с изтъркани прешлени и разядени от клисав хляб стомаси, които съставляват самоубийствената армия на родното пенсионерство. Дишали по половин век оловните пари в текстилните фабрики и с изсъхнали от низане на тютюн ръце, те трябва да са благодарни, ако са се добрали до 200-300 лева пенсия. И чинно си пестят по някоя десетарка, та да не тежат на децата си, когато дойде време да ги закопаят. Гнус ме е, честно.

На мястото на Лили Иванова бих се въздържал с отвращение да хвърля в лицата на чиновниците 700-те лева, само защото е по-добре да ги подаря на някой набор, който наистина има нужда от тях. Или да ги раздели на трима-четирима. Тя ще си реши. В крайна сметка, ако не се сеща за подходящ реципиент, певицата винаги може да ги подхвърли на Филип Трифонов. Че на всички ни е писнало от мрънкането му за персонална пенсия, дано миряса най-после.