99 години национален отбор на България, 20 от тях без нито една победа

Догодина националният ни отбор става на 1 век. И до момента имаме точно 20 нулеви години, в които не записваме победа за 365 дни. В 5 от случаите обаче така и не изиграваме и един мач.

Първата година, в която сме капо, е дебютната ни, което е нормално. Тогава падаме с 0:6 от Австрия във Виена и след това от Свободната ирландска държава на олимпийските игри в Париж. 

През 1925 г. отново губим и двата си мача, но поне вкарваме голове. Първо падаме от Турция в Истанбул с 1:2, като първото попадение в историята ни е на Никола Мутафчиев-Мърцо от “Левски”. Във втория ни мач губим с 2:4 от Румъния в София. Бележат Андрей Иванов от “Владислав” (Варна) и съотборникът му Димитър Димитриев.

Трета поредна година без успех записваме през 1926 г., като пак играем само два мача - 1:6 от Румъния в Букурещ и 1:3 от Югославия в Загреб.

1927 година ще бъде запомнена с първото ни равенство. Първо падаме с 0:2 в София от Югославия, но след толкова загуби правим 3:3 с Турция на стадион “Славия”. Гостите повеждат с 2:0 с две попадения на Латиф Ялинлъ от “Сюлеймание” (Истанбул), но с два гола на Никола Люцканов от “Тича” (Варна) изравняваме.

Кемал Фаруки от “Галатасарай” отново извежда гостите напред, но минута преди края Велчо Стоянов от “Славия” носи историческия резултат. В последния си мач за годината обаче падаме 1:3 от турците в Истанбул. И 1928 г. е нулева за националите по простата причина, че не изиграваме и един двубой.

Четири загуби записваме и през 1929 г. след 0:3 от Румъния (в Букурещ), 1:1 в Гърция (в София), 2:3 от “Б” състава на Унгария (в Будапеща) и 2:3 от Румъния (в София).

Черната серия приключва на 12 октомври 1930 г. на стадион “Славия”, когато бием румънците с 5:3 след два гола на Никола Стайков (“Славия”, единият от дузпа) и по един на Велчо Стоянов (“Славия”, капитан), Асен Пешев (“Левски”) и Васил Василев (“Левски”). 

Следващата нулева година е чак 1938-а. Тогава падаме 1:6 от Франция в Париж, 0:6 от Чехословакия в световна квалификация в Прага и след това 1:3 от втория състав на Германия в София.

Идват военните години. През 1940-а падаме в двата си мача с 1:4 от Словакия в София и 3:7 от Германия в Мюнхен. През 1941-а нямаме нито един двубой. Следваща година сме с 0:6 от Хърватия и 0:3 от Германия въпреки идването на най-добрите играчи на “Македония” (Скопие). И през 1943-а губим единствения си двубой с 2:4 от Унгария в София. Следващите две години националите също нямат мачове.

Завръщаме се във футбола с мачовете от балканското и централноевропейско първенство в Тирана през 1946 г., където правим 2:2 с Румъния, 1:3 от домакините и 1:2 от Югославия.

През 1950 г. играем четири контроли, като правим само 2:2 с Унгария в София и падаме с 1:2 от Албания в Тирана, 1:2 от Чехословакия и 0:1 от Полша у нас.

Пропускаме 1951-а по най-безумната причина. Тогава се решава, че националите са прекалено слабии трябва да се обиграват по време на лагери. Не е ясно как наставникът Стоян Орманджиев се е съгласил на безумието. И разбира се, това води до две нулеви години. През 1952-а падаме с 0:1 от Полша, с 1:2 от “Б” състав на Унгария и накрая с 1:2 от СССР на олимпиадата в Хелзинки. А през следващата изиграваме цели 7 двубоя, в които записваме 4 равенства и 3 загуби.

И последната ни нулева година преди тази е 1964-а. Започваме с две контроли с Югославия, като губим с по 0:1 в София и Ниш. След това олимпийският ни тим пада с 0:1 от този на СССР.

Повечето федерации не смятат това за официален мач, но БФС го прави. Падаме 1:2 и 0:1 от Румъния в квалификациите за олимпиадата. И следват два мача по 0:0 - със СССР в София и с Турция в Истанбул.

2023 година обаче е и с най-много мачове, в които нямаме победа - 8 официални в евроквалификациите и двете контроли с Иран и Албания.