Акад. Георги Марков пред Lupa.bg: Чърчил ни хариза на Сталин, затова за нас 9 май не е Ден на победата

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив през 1946 г. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. В периода от 1993 до 2013 г. е негов директор. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Lupa.bg разговаря с уважавания акад. Марков по повод 75-та годишнина от победата над нацизма и края на Втората световна война.

- Акад. Марков, на 9 май се навършват 75 години от победата над нацистка Германия. В Русия честват Деня на победата, останалата част от Европа празнува Деня на Европа. Защо вече 30 години след падането на Желязната завеса като че ли има някакво съревнование между двата празника?

- Категорично против съм противопоставянето на двата празника и смятам, че между тях трябва да има приемственост. За да има Ден на Европа, който се празнува от целия Европейския съюз, трябваше да има Ден на победата на антихитлеристката коалиция. Без Деня на победата щеше да има Европа на Третия райх начело с Хитлер. Щеше да има една много обединена Европа, много дисциплинирана, с развита промишленост, с концлагери и с една арийска раса на върха. Историческите факти са такива и те не може да бъдат изкривявани – по време на Първата световна война решаващият фронт е Западният, а по време на Втората световна - Източният. В последните минути на 8 май 1945 г. в Берлин се подписва безусловната капитулация на Третия райх, с което завършва войната в Европа, но тя продължава в Азия срещу Япония до 2 септември 1945 г. В СССР вече текат първите минути на 9 май. Заради часовата разлика идва това „разделение“ – в Европа победата над нацизма се отбелязва на 8 май, а в СССР и в днешна Русия – на 9 май.

Без победата на 9 май 1945 г., за който решаващо значение има Червената армия, обаче нямаше да има 9 май 1950 г., когато е приета Декларацията на Робер Шуман, поставила началото на европейското следвоенно обединение. Трябва да се разглежда тази историческа приемственост между края на Втората световна война в Европа и победата над нацизма и фашизма. Във Втората световна война Европа воюва не срещу СССР и Сталин, а заедно с тях срещу нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „гнилия“ Запад, а антикомунистът Чърчил пръв нарече Сталин „велик“. Трябва да оценяваме събитията от гледна точка на онази епоха, а не от днешната, която е политически конюнктурна.

- Всъщност в антихитлеристката коалиция си взаимодействат различни идеологии – т.нар. западни демокрации и тоталитарният сталински болшевизъм. Това не е ли парадоксално? Всъщност те се борят срещу друга тоталитарна идеология – нацизма?

- Абсолютно сте права - във Втората световна война сме свидетели на една парадоксална коалиция – съюз между болшевишка Русия на Сталин със западните демократи – англосаксонските сили Съединените щати, Великобритания. Това е война не само между нациите, но и между идеологиите. Въпреки нея се стига до един тесен съюз. С името на един фюрер те наричат цялата коалиция – с името на Хитлер. По този начин тези три велики сили, независимо, че Съветският съюз се различава коренно като обществено-политическо и стопанска система, те намериха общите интереси за разделянето на света, за техния нов ред. Когато се каже нов ред, се разбира преди всичко за Хитлер, който често повтаря фразата в речите си, както и „жизнено пространство”.

Всъщност светът и Европа бяха разделени по взаимно споразумение. Англосаксонските историография премълчава тази сделка между Сталин, Рузвелт и Чърчил, като казва, че Сталин бил обещал тайни, свободни и честни избори в Източна Европа, но бил излъгал другите двама. Това не е вярно, те много добре са знаели, че такива избори няма да има, че Източна Европа ще се съветизира и това става с тяхно съгласие. При руската историография има развитие за ролята на Русия в Евразия. Русия е в Европа и в Азия. Те обаче твърдят, че Русия започва като европейска държава с култура и е част от Стария континент. Тук бих искал да спомена генерал Шарл дьо Гол, който говори за „обединена Европа от Атлантика до Урал”. Тоест Европа не е само Европейският съюз, а и Русия.

Русия няма как да бъде изтикана от Европа, колкото и на някои да им се иска. Някои евроатлантически сили искат това да стане, но трябва много да внимават, защото Русия е ядрена сила и се завръща като военна мощ. Русия не може да бъде унизявана както през 90-те години, когато гласът ѝ нямаше кой знае какво значение. В Европа не бива  Да не се прекалява с тези русофобски изявления и да не се създава военна психоза срещу Русия.

- Акад. Марков, България победител ли е във Втората световна война?

- По времето на социализма ни учиха, че ние сме победили в тази война, но това не е така. България участва в заключителния етап на Втората световна война, нашите офицери и войници стигат до Алпите чак в Австрия, но Чърчил не позволява България да се признае не само за съюзна, но и за съвоюваща държава. Да не забравяме, че Чърчил се наложи България да сключи договор, на 10 февруари 1947 г. в Париж, като победен съюзник на Хитлер със съответните клаузи за репарации и военни ограничения. 

Ние изгубихме и Втората световна война. Чърчил е известен българомразец, хариза ни на Сталин, след това започна да ни оплаква. Още преди 9 май 1945 г. Чърчил и Сталин делят процентно Югоизточна Европа и ние попадаме в съветската зона. За нас 9 май не е Ден на победата, защото Великите сили не ни признаха за победители.

Благодарение на това, че воювахме, успяхме да си съхраним довоенните граници и да задържим Южна Добруджа. Това е по-скоро заслуга на Сталин, който гледа на нас като част от своята съветска зона и има интерес България да запази по-голяма територия. На Парижката конференция за мир през 1946 г. съветският външен министър Вячеслав Молотов казва: „Българи, бъдете спокойни – вашите граници ще бъдат запазени”. Тогава Сталин се бори първо за съветските интереси, за да бъде по-близо до проливите.

- Чърчил ни има зъб още от времето на Първата световна война и нарежда англо-американските бомбардировки над България през 1943-44, когато загиват стотици мирни жители.

- Да, точно така. Той ни мрази още заради провала на Дарданелската операция през 1915 г., когато България не се намесва във войната срещу Тройния съюз, срещу Османската империя и Чърчил е разжалван като министър на Адмиралтейството. Обяснимо е неговото българомразство. Чърчил е този, който ни предава на Сталин с удоволствие, нека знаем истината и за най-великия англичанин! Ние реално не водим активни бойни действия със съюзниците по време на Втората световна война, но се оказваме жертва на техните бомбардировки. Това е резултат от фаталната стъпка на правителството на Богдан Филов. Подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. е било неизбежен акт по силата на тогавашната военна необходимост, свързана с балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия.

На 13 декември 1941 г., под натиска на силите от Тристранния пакт, България обявява символична война на САЩ и Великобритания. Тогава Чърчил зачерква България с червено. Той държи една реч в началото на 1942 г., че българите са грешен народ, три пъти се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Бомбардировките през 1943-44 г. унищожават жилищни квартали, не толкова военни обекти. Целта е да всеят ужас сред населението, то да се
обяви против съюза с Германия и да се опълчи на управляващите. Така Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките и след това в Ялта, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин.

В своята книга за историята на Втората световна война се обявявам против известната теза, че победителите не ги съдят и те пишат историята. За мен Чърчил е един военнопрестъпник, когото нареждам до Хитлер. Чърчил също е масов убиец. Може да е гениален британски държавник, но не може целенасочено да унищожава стотици хиляди жени и деца и ние да мълчим за това. Последиците у нас са над 2500 невинни жертви. Американците бомбардират през деня, англичаните през нощта. Какъв военен обект е Народният театър?! Ами БАН?! Какъв военен обект са хилядите разрушени жилища в София, Дупница, Кюстендил, Стара Загора...

Крайно време е да се каже, че и антихитлеристката коалиция е извършвала военни престъпления и дори престъпления срещу човечеството. Япония също е бомбардирана - Токио, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! 300 000 души са убити от раз. За мен е възмутително, че преди няколко години пред американското посолство се откри паметник на загиналите американски летци, които са убивали мирни софийски жители. 

Истината е, че покрай Втората световна война СССР и Западът си разделиха Европа на сфери на влияние и негласното споразумение бе никой от тях да не се меси в зоната на влияние на другия.Когато унгарците въстанаха през 1956 г., западните велики сили ги изоставиха. През 1968 г., когато войските на Варшавския договор влязоха в Чехословакия, първият секретар на Чехословашката компартия Александър Дубчек е в Кремъл. За да го смачка морално, генералният секретар на КПСС Леонид Брежнев му казва: "Няма да изтървем Чехословакия, геополитическия ключ на Европа! Снощи уведомих президента на САЩ Линдън Джонсън, че влизаме в Чехословакия, и той каза: "Влизайте!". Това е цинизмът на голямата политика. Има го и на Изток, и на Запад.

- Защо се получи така, че краят на Втората световна война доведе до ново разделение в Европа?

- Така се договориха Великите сили. Краят на Втората световна война раздели Европа на Съветска зона и Западна демократична зона с по едно споразумение между тримата големи тогава – Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт, а по-късно и Хари Труман. България беше оставена в Съветската зона на господство. Дълги години се изтъкваше, че Червената армия е нахлула на българска територия. Трябва да се знае, че това става със съгласието най-вече на Чърчил. Той на 9 октомври 1944 г. разделя процентно Югоизточна Европа на Съветска и Английска зона. България попадна 45 години под съветско управление, смени се цялата ни стопанска обществено-политическа система. След 1989 година трябваше да се завръщаме към условията, които бяха преди края на Втората световна война. Ние преживяхме трус в своето историческо развитие.

- По повод 75-та годишнина от края на Втората световна война министрите на външните работи на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и САЩ излязоха с обща декларация. В нея се казва, че "Макар и май 1945 г. да донесе край на Втората световна война, с това не дойде свобода за цяла Европа. Централната и източната части на континента останаха под управление на комунистически режими в продължение на почти 50 години. Балтийските държави бяха окупирани противозаконно и анексирани, а Съветският съюз сграбчи останалите народи в желязна хватка  чрез неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол. В продължение на много десетилетия мнозина европейци от централната и източната части на континента жертваха живота си, устремени към свободата, докато милиони бяха лишени от своите права и основни свободи, бяха подлагани на мъчения и насилствено разселване. Обществата зад Желязната завеса отчаяно търсеха път към демокрацията и независимостта." Как ще коментирате като историк декларацията на САЩ съвместно със страните от Източна Европа?

- Много пъти съм го казвал - въпреки, че сме в Европейския съюз, ние залагаме на Чичо Сам от САЩ. Интересно е, че тази декларация не е подписана от Франция, Германия, Италия, Великобритания. В същото време те приеха съвместни декларации с Русия по повод края на Втората световна война и съвместното участие в антихитлеристката коалиция. Тази декларация е плод на това, което Ви казах преди малко - някои евроатлантически сили начело със САЩ искат да изтикат Русия от Европа и да отрекат ролята на СССР за победата над хитлеризма.

Но и Уинстън Чърчил признава, че без Червената армия Европа нямаше да победи Хитлер. Иначе е факт, че балтийските държави бяха окупирани противозаконно и анексирани, а Съветският съюз сграбчи останалите народи в желязна хватка, но като се казва А, защо не се казва и Б - т.е, че това е станало с позволението на Запада на базата на съвместното споразумение за т.нар.  сфери на влияние?

Ако на 9 май някой поднесе венец пред паметника на Червената армия, това е израз на благодарност и поклон. Защото става въпрос за жертвите, дадени от милионите бойци на Червената армия. Друг е въпросът за издевателствата, които Сталин върши спрямо собствения си народ и спрямо държавите, които са в съветската зона на влияние. Трябва да се уважава подвига на съветските войници, дали живота си срещу нацизма и за победата над Хитлер.

По време на 75-годишнината от освобождението на лагера „Аушвиц“ през януари 2020 г. поканиха украинския президент, а не руския – Владимир Путин, защото концлагерът бил освободен от Първи украински фронт. Представяте ли си какъв цинизъм? Все едно в тази армия са били само украинци! Което не е вярно. Битката при Сталинград (днешния Волгоград) – това е обратът във войната. Признават го и самите германци. И битката при Курск – там е последният опит на немците и на Хитлер да изземе инициативата на Източния фронт и на цялата война. След Курск Вермахтът отстъпва. Единствената надежда са летящите бомби, които Хитлер нарича оръжие на разплатата, нещо като днешните крилати ракети, но и там се проваля. Битката в Нормандия въобще не е решаваща, както се опитаха да покажат миналата година на честването на 75 години от нея. И там не поканиха Путин, но затова пък поканиха Меркел. Пак от политическа коректност. Такива игри с историята са непочтени и вредни. Многомилионната Червена армия няма как да бъде скрита и нейната роля за победата не може да бъде омаловажена.