Америка избяга, Афганистан продължава да се бори
САЩ и техните съюзници напуснаха Афганистан с позор и проклятия от местното население. А преди двайсет години те бяха посрещнати като освободители от средновековната тирания на талибаните. Тогава афганистанският народ имаше надежда за възстановяване на и без това бедната страна, разрушена от войната.
Имаше известно затишие, но талибаните, които не бяха убити през 2001 г., постепенно започнаха да връщат все повече и повече територии под своя контрол.
Разчитайки на своята високотехнологична армия САЩ забравиха, че абсолютно различни методи са ефективни срещу партизаните - набези на специални части, засади на комуникации, зачистки на населени места и т.н.
Стигна се дотам, че американците, заедно със своите съюзници в антиталибанската коалиция, можеха да удържат само големи градове. Афганистанската провинция ( образно казано) оставаше под властта на талибаните. Ако сравним със съветската епопея в Афганистан, тогава след напускането на СССР оттам афганистанските власти контролираха повече от 80% от територията на страната.
САЩ изоставиха Афганистан и народа на страната, предадоха последните си съюзници, но съпротивата на новото талибанско управление в страната продължава. Много сериозен отпор се случи в провинция Панджър. От там продължава да постъпва противоречива информация. Ръководителите на "Талибан" заявяват за пълно преминаване на властта под техен контрол.
В същото време бившият вицепрезидент на Афганистан Амрула Салех заяви, че не е напускал Панджир съпротивата продължава.
Получава се информация и за постоянни военни сблъсъци и стълкновения. Въоръженият отпор на талибаните оглави Ахмад Масуд, син на един от лидерите на моджахедите и главата на "Северния алианс", Ахмад Шах Масуд (той може да бъде включен в списъка на най -успешните партизански командири на 20 -ти век заедно с Тито, Хо Ши Мин, Мао Зедуноми Че Гевара).
По -рано лидерът на съпротивата Масуд заяви, че е готов да създаде правителство с талибаните.
Въпреки това е недопустимо за борците на съпротивата създаване на правителство, характеризиращо се с екстремизъм, отбеляза той, поради което лидерите в Панджир продължават да се противопоставят на талибаните.
Но талибаните, срещу които сега се бори и сражава Масуд, станаха продукт на Съединените щати. Те се отделиха от така наречената „въоръжена афганистанска опозиция“. Това е евфемизъм, измислен на Запад за етнически, религиозни и политически разнородни групи.
Фактът, че не е имало почтеност в редиците на моджахедите, най -малкото се доказва от факта, че те незабавно се разделят според конфесионалния план на пешаварската седмица(сунити) и "шиитската осмица".
Тогава тези съюзи, чиито основни спонсори бяха съответно Пакистан и Иран, се разпаднаха на по -малки. Беше в реда на нещата и понятията сякаш, когато въоръжени отряди от различни партии и организации се биеха помежду си.
"Шуравите" се възползваха прекрасно от това, като често ги настройваха един срещу друг. Американците и техните съюзници за двадесет години не успяха да внесат и най-малкия раздор в редиците на "Талибан".
Но сред политическите лидери и полевите командири на радикалното движение има представители на различни националности, които Вашингтон и други като тях, е трябвало да използват. Не се наблюдава преминаването дори на малка чета или отряд от талибаните на страната на властите.
Вместо тиранията на талибаните, в Афганистан бе установен корумпиран режим. Това вече се признава дори във Вашингтон. Опитите за цивилизация на афганистанците понякога придобиват формата на откровена глупост.
Нека просто да вземем примера с изпращане на свинско месо в консерви като продоволствена помощ или организиране на конкурси за красота по бански. Коментарите мисля са излишни.
Отделна тема е "Афганистан и наркотиците". Както афганистанските власти, така и американската военна администрация си затваряха очите за "основната земеделска култура" - опиумния мак.
И все пак по неизвестна причина американците не успяха да предадат оръжие и военна техника на правителствените сили. Военното оборудване се превърна в лесен трофей за талибаните. Случайно?!
Нещо повече, това се случваше не само в последно време когато евакуацията се превърна в паническо бягане през глава, но още тогава когато американците едва започнаха да напускат Афганистан.
Един от първите в ръцете на талибаните премина базата в провинция Wardak Sultan Hill.
Тогава талибаните се похвалиха пред телевизионните камери, че са получили 900 стрелкови оръжия, 70 снайперски пушки, 30 Хамъра с тежки картечници, 15 камиона, 30 пикапа и прочие. И такъв богат трофей, забележете, само от една база. При това, достатъчно невзрачна и незначителна база. За останалото се мълчи..
Американците възнамеряваха да прехвърлят над 17 хиляди единици различно оборудване на афганистанската армия при изтеглянето си.
Но изглежда, че всичко това вече се е превърнало в плячка за талибаните. Според експерти такова количество изоставена военна плячка може да е достатъчно за десетилетия на нова гражданска война в Афганистан, държава, разкъсвана от военната конфронтация между всички и всички в продължение на много години...
Ася Зуан
