Асене, щях да гласувам за теб! Но щом си такъв не-гей...

ВИКТОР ЛИЛОВ*

Тъкмо реша да гласувам за някоя политическа формация и да вземе лидерът да цъфне на интервю с един негей и да изпляка - "не съм гей!!!" (да, каза го с три удивителни накрая).

Значи двамата "негея" си приказват и единият е ужасен, че някой изобщо дръзва да си помисли за него че е гей, а той е НЕГЕЙ! Разбирате ли тази драма? Аз я разбирам.
Разбирам този ужас у публичните лица, че може да се окаже че не са хетеросексуални алфамъжкари. Това е тежко проклятие и край на кариерата. Скърбя с тях по повод тези тежки клевети.

Накрая - пичове политици и политички, 21 век сме, няма никакво значение сексуалната ви ориентация ако сте открити за нея. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с хората, защитавайте правата на всички, независимо от тяхната сексуална ориентация.

Имам и още нещо, ама ще го пиша постскриптум, отивам на драгшоу сега

P.S. Дойде и времето за постскриптума, защото видимо не се разбира нито къде е иронията, нито какъв всъщност е проблемът. Българските политици не просто трябва да спрат да се плашат от темата. Те трябва най-сетне да започнат да обясняват и на собствените си избиратели една елементарна истина: хомосексуалността не прави никого по-малко човек, по-малко достоен или по-малко носител на права.
Защо Асен Василев дава грешен отговор? Защото самият му отговор приема внушението, че да бъдеш наречен гей е нещо, от което трябва да се браниш. Това е капитулация пред хомофобния рефлекс. Когато един политик панически отрича, той не опровергава клеветата, а потвърждава нейната изходна логика: че подобно подозрение е срамно, унизително и политически опасно. Именно това е проблемът.
Правилният отговор би звучал така: „Какво значение за избирателите ми има дали съм гей или не? По-важният въпрос е защо изобщо някой смята, че това трябва да е основание за политическа атака. Смятам за опасно хора да бъдат дискриминирани заради сексуалната си ориентация. Ако бях гей, това би ли променило правото ми да участвам в политиката и вашето право да ме подкрепяте?“

Това е отговорът на човек, който не приема самата рамка на внушението. На човек, който не се гърчи в отбранителни реакции, а обръща прожектора към същинския скандал - не нечия предполагаема ориентация, а готовността на обществото и политическата класа да я третират като компромат.

Истинският политик не бяга от такава тема. Напротив - влиза в нея челно, защото знае, че така не само защитава себе си, но и налага по-висок стандарт на публичния разговор. Той принуждава опонентите си да се покажат такива, каквито са: хора, които разчитат на предразсъдъци, защото нямат аргументи. Не тича уплашено по тъчлинията. Кара другите да играят на неудобния за тях терен.

Ето и една още по-категорична версия на отговора:
Истинският политик не се снишава, когато срещу него се хвърлят хомофобски внушения. Той ги използва, за да оголи моралната и политическата нищета на онези, които ги произвеждат. Не бяга от темата като страхливец. Обръща я срещу самите тях.

*Виктор Лилов е български политик и общественик, председател на партия ДЕОС. Активист за правата на ЛГБТИ+ общността той остава първият кандидат за депутат, публично идентифицирал се като хомосексуалист. Коментарът е от фейсбук.