Не сме в Клуба на богатите, а в Храма на обречените

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ*

За около половин час и, както се изразиха - символично – днес стачкуват пощенските служители. Избрали са днешния ден, защото се раздават пенсиите и евентуално ще им обърнат по-голямо внимание. 

Чух, че около осемдесет процента от служители в Българските пощи били на минимална заплата. 

Хора, вие кога за последно сте влизали в пощенски клон? Знаете ли каква мизерия е там? Колко е запуснато, изоставено и отчаяно всичко в тия наши Български пощи?

Целта е ясна – Българските пощи не са нужни, те трябва да бъдат досъсипани и приватизирани. Майната им на Българските пощи – важното е да има частни куриерски фирми, които да ни съдират кожите със скъпите си услуги и колкото повече време минава, толкова повече частните куриерски фирми да стават безпардонни и нагли към нас. 

Живи и здрави да са тия конкуренти на Българските пощи, но преди време една моя коледна пратка от Ловеч до Видин на една от двете най-водещи куриерски фирми стигна до получателя си след десет дена. Не преувеличавам – за десет дена. То не бяха счупени коли, то не бяха лоши климатични условия, то не бяха почивни и болнични дни…

Догреша ме, като гледах и пощенските работници, които стачкуват, и пенсионерите, които – ни живи, ни умрели – чакат за пенсийки пред пощите и подкрепят пощенските работници. 

Живи да ги оплачеш и пощенските работници, и пенсионерите. 

Индиана Джоунс се измъкна от храма, на Николай Милчев ще му е по-трудно

Преди две-три години обаче ми се налагаше да изпращам доста често по пощата мои книги. Правех го от пощенската станция на Плиска в София. Отчаян бях от тая пощенска станция – софийска и уж важна. Отчаян бях от отношението на служителите, от това, че са мудни, туткави, че ако не ти скъсат нервите, не са щастливи. Отчаян бях от всичко вътре, включително и от охраната, чиито представители бяха достойни за филм на Чарли Чаплин. 
Както ми е мъчно за Българските пощи, така ми е мъчно и за нашата невъзможност и неспособност да се адаптираме, да се променяме по някакъв начин, да не затъваме чак толкова в лъжи и мръсотии. 

Знаете ли на какво ми прилича днешният ден? – Прилича ми на софийски подлез – слънцето грее в небето, а в подлеза – мръсотия, драсканици, мирис на урина и на сернист водород, изпочупени лампи и удивително, удивително неадекватни надписи и лозунги от Евлоги Георгиев до Чърчил. 

Софийските подлези – мръсни и страшни, са символът на днешния ден. 

И ви моля – веднага спрете да показвате тия бодряци и абсолютни неадекватници в Комисии по приемане на еврото, във военни министерства, в съвети по сигурността, които от сутрин до вечер ни пеят, че всичко е по план, че всичко е гладко, че ценичките са нормални и че приемането на еврото върви по мед и масло. Никой вече не мисли за еврото. Всеки мисли дали ще оцелеем, всеки трепери и не смее да гъкне пред това, което правят Великите сатанински сили – пред войните, които разпалват, и пред това, което ни чака.

Жална ни майка от това, което ни чака. 

И вече, да ви кажа, ми е дошло до гуша да слушам оправдания за смърт и войни. Да слушам за стратегически цели, за ценности и безценности. 

Знам само че колкото по-лошо става за нас и колкото повече заприличваме на голи охлюви, толкова повече хиените на Световната власт ще разкъсват труповете ни, ще дебелеят и ще плуват в разврат и сласт. 

Ние вече не сме в Трета световна война – ние сме в ада на Третата световна война. И не сме в сърцето на Европа, а в изгореното сърце на Европа.

Честно да ви кажа аз вече не знам къде сме. Трябва да мразя Русия, да мразя аятоласите Буда, да ме е яд на Куба и Венецуела и да обичам Тръмп, Зеленски, Нетаняху, Мерц, Макрон, да забравя за Епстийн и да забравя за досиетата Асандж.

Не ви ли се струва, че на фона на тая световна бълвоч нашата предизборна кампания тук, в България, е смехотворна работа? Смехотворна работа, защото това не е нашият живот, а животът, който ни позволяват – който благоволяват да ни разрешат. 

Честито приемането ни и в Клуба на богатите, и в Храма на обречените. 

*Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми".