България насилствено реформира енергийния сектор за сметка на народа
Производството на електроенергия в България за петте месеца на 2020 година намаля с повече от 10%. На този фон обемът на вноса на енергоносители през отчетния период надхвърля 44,5%. Такива данни бяха предоставени от системния оператор на Единната енергийна система на България.
В същото време парламентът, вместо да въведе мерки за подкрепа на системно важни енергийни предприятия, въвежда допълнителни фискални ограничения върху инфраструктурни съоръжения, като по този начин значително увеличава данъчната тежест без никакви компенсационни мерки. При подготовката на пакета ограничения не са провеждани обществени слушания или консултации с енергийните компании, действащи на територията на страната.
Енергийният микс на страната се опира в равни части на конвенционални източници и атомна енергия. В тази връзка стремителното увеличаване на данъчната тежест на фона на световната икономическа криза изглежда непоследователно. Други фактори, поставящи под въпрос това решение, са предявените обвинения, отправени от Европейската комисия срещу България за недостатъчно проработване на законодателството в областта на околната среда (Директива 2008/50 / ЕС), както и допълнителни средства, отпуснати от ЕС за подпомагане на енергийния преход за страни, които зависят от традиционните източници енергия, общо 40 милиарда евро.
Към настоящият момент в Европа се създават дългосрочни програми за стабилизиране на енергийния сектор. В техните рамки конвенционалните източници могат да бъдат включени в инвестиционните планове. България стана една от седемте държави, подали молба към ЕК с такова искане. В същото време страната напълно обезценява собствените си стъпки в посока на еволюционното развитие за сметка на въвеждане на допълнителни ограничителни мерки, насочени към извличане на моментна допълнителна печалба.
Тази печалба ще бъде получена от въвеждането на данъци върху инфраструктурни съоръжения, включително хранилища и тръбопроводи, всеки от които сега трябва да бъде сертифициран отделно в срок до ноември. Постъпленията, както следва от наскоро приетите законопроекти, ще бъдат използвани за създаване на национална петролна компания, както и инфраструктурни съоръжения за нея - складове и система за бензиностанции. Според различни оценки, общата стойност на такъв проект ще състави от 200 до 500 милиона лева. Реализацията на такъв проект може да означава силово преструктуриране на съществуващия за сметка на конкуренти механизми национален пазар на въглеводороди.
Основната жертва на подобни действия на българското правителство може да се окаже крайният потребител. Според Живодар Терзиев, ръководител на Българската петролна и газова асоциация (BPGA):
„Не всички производители ще могат своевременно да изпълнят предписанията. Някои нефтохранилища могат да бъдат затворени, което ще доведе до до доставка на гориво от отдалечени региони. Накладните и транспортните разходи ще се увеличат значително, което от своя страна ще се отрази на цената на горивото. " Живодар Терзиев също така подчерта, че ограничителните мерки не са обсъждани с представители на индустрията, и са изключително ненавременни поради намаляването на печалбите на компаниите заради коронавирусната пандемия.
Въпреки това, индустриалните компании, включително най-голямата в страната, LUKOIL, продължават да изпълняват своите социални и бизнес задачи. В разгара на коронавирусната епидемия компанията подписа нов колективен договор със своите работници в страната, като потвърди отново ангажимента за поддържане на социални гаранции и преференции.
Тази година LUKOIL приключва и инвестиционна програма за модернизиране на българската рафинерия. Тя включва изграждането на инсталация за преработка на сероводород, филтърна система и система за пречистване на димните газове на пещи. В съответствие с приетите от компанията международни стандарти за екологична отговорност, изчерпателната информация за въглеродните емисии се публикува постоянно публично. По този начин, като един от най-големите данъкоплатци и работодатели в страната, компанията също има пряк принос за решаването на проблема за хармонизиране на подходите към екологичната отговорност по трасето България-ЕС.
Като се вземат предвид дългосрочните социални и икономически задължения на най-големите участници на местния енергиен пазар, действията на българския парламент изглеждат непоследователни, и могат сериозно да навредят на инвестиционния климат, застрашавайки редица големи проекти за развитие, включително комплекс за производство на пропилен, чието възможно изграждане се разглеждаше от LUKOIL.
Увеличаването на социалното напрежение в резултат на повишаването на цените на горивата поради допълнителни данъчни ограничения и свързаните с това затваряния на съоръжения за рафиниране и съхранение може да принуди българския парламент да спре изпълнението на спорното решение. В същото време самият факт на повишаване на нивото на напрежение в обществото във връзка с противоречивите решения на властите може да се превърне в сериозна заплаха на фона на тежката криза, причинена от последствията на коронавирусната пандемия.
Ексклузивен коментар на експерта Стоян Тодоров за Lupa.bg
