Бащата на Шерлок Холмс – масон и спиритуалист
Нова книга отбелязва 165 години от рождението на сър Артър Конан Дойл
165 години от рождението на сър Артър Конан Дойл отбелязва издателство „Лист” със сборника „Шерлок Холмс и кървавият диамант”. Обемистият том с твърди корици включва 18 разказа и новели, в които детективът от улица „Бейкър” разплита убийства и мистерии заедно с помощника си д-р Уотсън. Всички произведения са в превод на Милена Попова, а корицата е дело на Емил Марков.
Сред бисерите в колекцията са както истории като „Сребърен пламък” и „Ритуалът на рода Мъсгрейв”, писани през 90-те години на XIX век, така и произведения, създадени след цяла декада авторово мълчание на тема „Шерлок Холмс”.
В периода 1893 – 1903 г. Артър Конан Дойл загърбва детектива, за да има време за историческите си романи. Читателите и издателите обаче са крайно недоволни, затова през 1903-а писателят отново пали лулата на Шерлок в разказа „Запустялата къща”.
Искрата не загасва до 1927 г., когато излиза сборникът „Архивът на Шерлок Холмс” с последните 12 истории за приключенията на гениалния следовател. Част от тях са и в колекцията на „Лист” – „Кралският диамант”, „Лазещият професор”, „Тримата мъже с фамилия Гаридеб”.
Всички тези криминални загадки са за интелектуална отмора за Артър Конан Дойл.
Паралелно с тях той изследва задълбочено различни паранормални явления. През 1887 г. бащата на Шерлок Холмс присъства на около 20 сеанса, експерименти по телепатия и срещи с медиуми. Пише активно и за спиритическото списание „Лайт”, където се обявява за спиритуалист. През същата година е посветен в масонство и става член на ложа „Финикс.
По-нататък в житейския си път Дойл ще продължи да възхвалява психическите феномени и материализациите на духа. През 1916 г., в разгара на Първата световна война, вярата на писателя в психическите феномени бележи апогей и той пише статия, в която отбелязва, че „спиритизмът е това, което той нарича „Ново откровение”, изпратено от Бог, за да донесе утеха на опечалените”.
Две години по-късно публикува и самостоятелен спиритуален труд „Новото откровение”. През 1920-а пък пътува до Австралия и Нова Зеландия, за да убеждава в силата на спиритизма. До смъртта му през 1930 г. основното му занимание са именно беседите за спиритуалистичните му убеждения, които той изнася във Великобритания, САЩ и различни европейски страни.
