„Политико“: България манипулира ли инфлацията си, за да се класира за еврозоната?

През април България неочаквано намали с цели 82.8% дневната такса за болничен престой – от 5.8 лв. на 1 лв. Това се случи без предварително обсъждане и с минимално медийно отразяване, като дори водещите по национална телевизия признаха, че не е ясно какво стои зад тази стъпка. Въпросът, който бързо възникна: дали това е част от стратегията на правителството за постигане на инфлационните критерии, необходими за членство в еврозоната, пише в своя статия Politico.

В момента страната е в последната права към евровъвеждането, планирано за 1 януари 2026 г., и се очаква през юли да получи одобрение от Съвета на ЕС. Един от най-спорните критерии – инфлацията – бе преминат с минимална разлика, като именно спадането на здравните разходи се оказа решаващо.

„Единствената причина България да се класира е, ако погледнете инфлационните данни – държавно администрираните цени“, казва пред POLITICO бивш правителствен служител, запознат с данните. „Добре известно е, че статистиката беше коригирана така, че да изглежда по-благоприятна – особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.“

Освен болничните такси, поевтиняха и други контролирани от държавата услуги – железопътните билети с над 9%, а пощенските услуги почти толкова. Общият ефект от тези намаления доведе до спад на хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) с 1.2 процентни пункта през април спрямо март. Това позволи на страната да влезе в рамките на допустимите стойности за въвеждане на еврото.

По изчисления на икономисти, само намалението на болничните такси е свалило 12-месечната инфлация с 0.89 процентни пункта, докарвайки я до 2.7%, точно под референтната стойност от 2.8%, изисквана от ЕС.

В конвергентния си доклад Европейската комисия изрично отбелязва приноса на тази мярка:

„Спадът на годишната инфлация по HICP през април 2025 г. се дължи основно на съществено намаление на болничните такси“, се казва в документа. „Таксите за болничен престой бяха намалени от 5.8 лв. на 1 лв., което доведе до спад от 2.9 процентни пункта в годишната инфлация при услугите.“

Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета „Джонс Хопкинс“ и архитект на валутния борд в България през 90-те, коментира, че новите инфлационни числа са будещи съмнение.

„Смятам, че има голяма вероятност инфлационните данни да са били манипулирани“, казва Ханке пред POLITICO. „С опита ми като съветник на президента на България (1997–2002) и наблюденията ми върху процеса по присъединяване към еврозоната, не бих повярвал на тези инфлационни данни дори да мога да ги хвърля — толкова са недостоверни.“

Той допълва, че според разработената от него формула, оптималният ръст на паричното предлагане за България е около 6.3%, докато реалният темп от април 2023 г. насам го надвишава значително. Това, според него, подсказва за възможна подправка на инфлационните стойности.

Властите отричат всякаква връзка между политиката по болничните такси и еврозоната. Министерството на здравеопазването заяви в отговор на POLITICO, че „подкрепя всички политики, които намаляват финансовото бреме за домакинствата“ и че тази мярка е съобразена с препоръки на Съвета на ЕС.

Финансовото министерство също отхвърли обвиненията, като заяви, че „винаги е било надежден партньор при предоставянето на статистическа информация“ и няма да позволи „дезинформация и слухове да подкопават авторитета на институциите“.

Говорител на Националния статистически институт допълни, че НСИ предоставя само данни, а решенията се вземат от други органи.

След промяната, няколко лекарски организации изпратиха писмо до здравното министерство с призив за отмяна на мярката. Те се обявиха против както самото намаление, така и начина, по който то е наложено.

„Разбираме от медийни публикации, че мярката се представя като подобрение в достъпа до здравеопазване. Но тя не решава структурните проблеми в системата и носи сериозни рискове“, се казва в писмото. Таксата, макар и символична, осигурявала важен приход, особено за болниците в отдалечените райони.

Според български медии, болница „Св. Екатерина“ в София ще загуби около 40 000 лв. годишно заради намалението.

Българското здравеопазване е сред най-недофинансираните в ЕС, като 34% от здравните разходи се покриват от джоба на пациентите – основно за лекарства и услуги извън покрития пакет. За сравнение, средното за ЕС е 15%, според доклад на ОИСР от 2023 г., пише още в статията на Politico.