„Триумфът на кучките“... с тестиси

Как един гнусен, дебел травестит се гаври с обществените норми

Коментар
14:35 - 13 Август 2019
3706
„Триумфът на кучките“... с тестиси

Ако следите новинарския поток, сигурно сте попаднали напоследък на името Джонатан Янив. Това е една тлъста, канадска свиня, трансджендър активист, който обикаля дамските салони за епилация в Британска Колумбия и настоява да му обезкосмяват скротума. Когато получи отказ, надлежно завежда дела за дискриминация.

Самоопределил се като жертва на трансфобия, Джони води десетки граждански процеси и настоява за уволнение на служителките, отказали да чегъртат косматите му тестиси. Мазникът твърди, че се самоопределя като жена и макар да не е минавал нито хормонална терапия, нито да е бил опериран, настоява да бъде признат за представител на нежния пол.

Не знам дали Янив е жена, но е стопроцентова кучка. Кучка с ташаци. Тлъста и космата еманация на либерасткия фашизъм, отвоюващ все повече и повече територии от царството на здравия разум. Не се наемам да съм говорител на която и да било обществена прослойка, камо ли на ЛГБТ общността, но съм убеден, че подобен гнусар е също толкова противен на нейните представители, колкото и на мен.

Походът на обратните нацисти срещу устоите на цивилизацията е по-мощен от щурма на Сюлейман паша към Шипка. В стремежа си да обвинят всеки несъгласен с тях или нарочен за дискриминатор/расист/ксенофоб/шовинист/фашист те стигат до краен тоталитаризъм, и отдавна са се превърнали се в огледален образ на това, срещу което се „борят“. Без да имат каквито и да било основания или доказателства, точно като Янив за половата си пронадлежност, те сеят обиди и издават присъди, опиянени от чувството за пълна безнаказаност и усещането за последна инстанция по проблемите, свързани с човешките права.

Либералният фашизъм се обляга на елементарни манипулаторски практики. Например на твърдението, че общественото мнение на мнозинството невинаги е меродавно. Факт е, че голям брой хора могат да сгрешат в избора си. Може да си харесат някой арогантен некадърник, който обаче има достатъчно лична харизма или финансови възможности да спечели симпатиите на избирателите, и по-нататък по веригата да мултиплицира собствената си некадърност. Това обаче съвсем не означава, че демократичните признаци трябва да бъдат отречени априори. А те гласят, че мнозинството, а не малцинствата като Янив с косматите топки диктуват обществения дневен ред.

Крайно време е правозащитните организации и крайно либералните НПО-та да заемат категорична позиция по казуси като този с наглия дебелак. И сами да се отрекат и да заклеймят подобни изроди. В противен случай цялата им изначално достойна битка за равноправие губи моралните си устои.