Бившият военен министър Бойко Ноев: Май ще се наложи армията да пази Перник

Икономика
12:56 - 28 Януари 2020
5058
Бившият военен министър Бойко Ноев: Май ще се наложи армията да пази Перник

Бившият управител на „ВиК Перник“ Иван Витанов и изпълняващият длъжността кмет на Перник по време на изборите Севделина Ковачева са задържани от Специализираната прокуратура. До момента във връзка с водната криза в Перник обвинение за безстопанственост е повдигнато на бившият екоминистър Нено Димов, който е в ареста от 9 януари. Очаква се във вторник (днес - бел. ред.) на извънредно заседание Столичният общински съвет да даде „зелена светлина“ за плана на правителството да се използва столичната водопреносна мрежа до Мало Бучино, а оттам да се изгради тръба към Перник – вариант, наричан масово единственият. В коментари и дискусии до сега някак се избягва фактът, че

водата е част от националната сигурност.

По сложния казус Радио „Фокус” разговаря с Бойко Ноев - министър на отбраната в правителствата на Ренета Инджова и Иван Костов.

- Господин Ноев, защо се отбягват всякакви коментари, че водата е част от националната сигурност?

- Честно казано, аз не разбирам от води, не съм хидроинженер, не се занимавам с язовири. Но и малките деца знаят, че всяко живо същество без вода и без въздух не може да живее. И дълг на всяко правителство е да осигури на своите граждани среда, в която те да могат да функционират като живи хора. А без вода и без въздух не може да функционира човекът, не може и обществото нормално да функционира. Когато встъпи в длъжност правителството на госпожа Инджова, в София вече се беше разразила водната криза, София беше на воден режим 18 часа.

По-младите поколения вече са забравили, става дума за преди четвърт век, преди 26 години. И тогава, като министър на отбраната, ангажиментите и въпросите, които ни бяха задавани, изведнъж започнахме да осъзнаваме, че не става въпрос просто да пием вода и да се мием, а става дума за много по-сериозни неща, включително последствията от безводието, което, и вече минали са 25 години, можем да кажем на гражданите, София беше застрашена от такава криза, която щеше да наложи евакуация на града или на големи части от него и съответно въвеждане на армията за охрана.

- Говорите за сериозна, тежка хуманитарна криза.

- Вижте, когато свършва водата и няма откъде, тогава беше милион и нещо София, бяха изследвани всички възможности, каква е алтернативата на язовир „Искър“. Но да се върнем към аналогиите. Язовир „Искър“ тогава и сега е основният водоизточник на София, както „Студена“ е основният водоизточник на Перник. Изведнъж водата в язовир „Искър“ се оказа, че е изчезнала, както сега в Перник. Сега арестуват хора, министри, длъжностни лица, но аз още не съм видял отговор на въпроса: къде изчезна водата, кой изпи тази вода или кой я изразходва. Този въпрос стоеше пред нас, когато язовир „Искър“ беше практически изпразнен до мъртъв обем и ние се чудехме, как така могат да изчезнат стотици милиони кубически метра. Тогава директорът на „Кремиковци“ твърдеше, че „Кремиковци“ не само не взима вода от язовир „Искър“, а връща вода на София, което също беше парадокс. Някакви хора говореха, че има дупки в язовира, тайни тръби, през които водата е източвана. Спомням си, че вицепремиерът Никола Василев тогава, беше специално упълномощен от правителството да обхожда язовир „Искър“. Дадохме му военен хеликоптер. Той го облиташе да търси тръби и дупки. Така и не намерихме тръби и дупки, както не се намират тръби и дупки в язовир „Студена“. Сблъскахме се тогава с това, което сега хората наричат безотговорност. Така и не разбрахме, кой е трябвало да се грижи за водата, кой е трябвало да отчита, кой я е изчерпал и така.

- И кой е собственикът, както и сега не знаем кой е собственикът всъщност на „Студена“.

- Да, вероятно. Не съм следил този аспект на въпроса. Но факт беше, че в един момент и министър-председателят Инджова тогава, изключително енергично се зае, както и сега премиерът Борисов, между другото, енергично се зае с решение на проблема. Свикваха се многобройни съвещания. Спомням си, че различни групи от учени бяха настръхнали един срещу друг, хидролози обясняваха теория и практика на водата. Но вода нямаше. И ние мислехме, какво ще се случи, когато тя спре. И, както ви казах, започнаха да се обсъждат варианти. А, между другото, военните бяха също включени – на тях им беше възложено да предложат алтернативни варианти. Върнахме се към военновременни планове. Сега вече може да се каже, не знам какви са плановете, но тогава, преди 25 години, надявам се да не нарушавам някакви тайни, говорим за 1994 година, тогава София трябваше да има военновременни подземни кладенци. Военните провериха, оказа се, че те са затлачени. Проверявахме възможности за сондажи и т.н. Беше драма. Обмисляхме, доколко проблемът може да се реши с водоноски. Естествено, не можеше да се реши с водоноски. И стигнахме до варианта, какво става, когато евакуираме града. Полицията сама не може да го опази, тоест трябваше да се доведе армията, да се спаси градът от мародерства, закононарушения и т.н. Ето до там щеше да се стигне през 1994 година. Решението тогава беше, едно от решенията, отново да се подвежда вода, тогава по каскадата Джерман – Скакавица. Имаше отново екологични протести. Хората вероятно с основание са протестирали, защо се отнемат водите от една част на Рила и се прехвърлят към София.

Но, така или иначе, тогава Строителни войски много бързо се захванаха, там нямаше проектиране, упълномощаване, мислене, започна да се работи веднага. Някой би казал днес, че това е било беззаконие, обаче трябваше да се спасява градът. И се построи тази каскада, която влезе в действие, когато вече следващото правителство дойде на власт, по негово време по тази каскада потекоха водите към язовира и така беше спасен градът. Но хората, които бяха ангажирани тогава с този проблем, включително министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, освен другите министри от кабинета, след малко при вас ще говори проф. Вучева, много уважавана от мен, тя беше вицепремиер в този кабинет, и тя много добре си спомня, предполагам, драмите, които изживявахме тогава и отговорността, която беше паднала върху нас, да решаваме проблеми, които са наследени. Но хората това не ги интересуваше.

Ти управляваш, ти трябва да решиш проблема. Както е сега при правителството на Бойко Борисов. Разбира се, разликата е в това, че те вече управляват 10 години и е трябвало някои проблеми на координацията да бъдат решавани през това време. Не може да има толкова размита отговорност: ние знаем, че Министерството на околната среда и водите следи нивата, в същото време 500 милиона се дадоха на Министерството на икономиката да обглежда язовирите. Някои казват, че тези пари са откраднати, аз не знам къде са те. Ние не знаем къде са тези наши 500 милиона, с които на отговорните лица сме им възложили да ни решават проблема с язовирите и водите. Има ли планове, какво е станало, има ли поне един язовир, който да е бил поправен? Ние разбираме сега, че язовир „Студена“, преди две години тогавашният министър на регионалното развитие тържествено е обявил, че започва неговото ремонтиране, така че до две години, тоест сега, Перник вече е трябвало да има неограничени количества вода. А това не се е случило. Има Министерство на регионалното развитие, където били ВиК, каквото и това да означава. Тоест очевидно страната се нуждае от друг подход. И когато говорим за национална сигурност, аз имам предвид именно степента на отговорност, която лежи върху тези днес, които решават този проблем.

- В контекста и на това, което казвате, какво трябва да се предприеме оттук нататък? Защото никой не говори, може би от съображение за сигурност, но никой не говори, какво ще се случи, ако се наложи план за евакуация на Перник. Никой не говори, дали София ще може да поеме и приюти перничани, които да дойдат тук. Темите изглеждат табу на този етап. И сигурно е кощунство, че ги споменаваме, но това не трябва ли да се каже и информацията не е ли необходима?

- Аз предлагам така – първо искам да благодаря още веднъж на военните, с които работихме тогава, генерал Тотомиров беше началник на Генералния щаб, не беше необходимо да възлагаме задача. Просто в момента, в който си отворехме устата да кажем А, военните вече бяха готови с отчети – къде има, какво има, какво може да се направи и какво трябва да се направи. Аз много се надявам Министерството на отбраната днес и Щабът на отбраната вече да са разработили планове. Има военновременни планове, какво се случва с всеки град и би трябвало да се отупат книгите от праха и да се погледне.

Язовир „Искър“ не е просто източник на питейна вода за София, той е потенциална заплаха, ако по някаква причина неговата стена бъде разрушена. Тогава София се залива до втория етаж на някои къщи. Тоест към тези неща трябва да има по-сериозно отношение, по-сериозен подход. Говоря го това, не за да създавам някакъв уплах у хората, след това да не ни обвинят, че създаваме паника, но да, отсега трябва да се знае, че ако в Перник водата спре, той трябва евентуално да се евакуира, или поне части от града. Това е истината. Аз не виждам друг вариант.

Паралелно с това да се създават допълнителни източници, подвеждания, тръби и каквото са намислили. Защото наистина няма съмнение, че правителството прави всичко възможно. Но да се направи още едно усилие. Премиерът трябва да възложи, ако това не е направено, на съответните структури, които действат при кризисни ситуации, и да се подготви евакуация на хората. Аз така мисля. Много ще се радвам, ако бъдещето ме опровергае.

- Планът, който в момента предстои да бъде гласуван утре от Столичния общински съвет, предвижда 45 дни за изграждането на съответните тръбопроводи, но вече специалистите са скептични за срока. Напротив, този срок се вижда някъде май – юни, че и в следващите месеци. Какво се случва при продължението му?

- Аз, пак казвам, не съм специалист. Неотдавна прочетох изказване на министъра на икономиката, който всъщност отговаря за язовирите, и аз не знам, защо не му се търси отговорност, който каза, че се надява природата да реши проблема. Аз мисля, че този министър трябва да си подава оставката. Караниколов трябва да си ходи. Не може да се изказваш по този начин.

- В момента констатираме, че природата нещо не се е засилила да реши проблема.

- Ами такава е прогнозата. По принцип ние не можем да разчитаме на природата. Ние трябва да сме готови максимално да защитим гражданите и да им създадем среда, в която най-малкото да могат да живеят нормално. Да не се връщаме на проблемите за въздуха и за боклука, апропо, за да не ни обвинят в допълнително нагнетяване на критика и напрежение. Но това е, нещата трябва да се гледат в очите и с хората да се говори открито. Хората от Перник трябва да знаят, че нищо добро не ги очаква. В същото време трябва да знаят, че изглежда, че отсега нататък правителството прави всичко възможно, и аз много се надявам, и трябва да разчитаме, ние няма на кого другиго да разчитаме, освен на нашето правителство в момента, на нашите власти. И аз се надявам, че те ще успеят да си свършат работата.

- И с този разговор, който правим, е да ги подсетим за проблеми, процеси и решения, ако те не са стигнали до тях?

- Да. Те трябва да подготвят планове за най-лошото. Ако то не се случи, тези планове ще останат в някой архив и от това никой няма да пострада. Но ние трябва да сме готови за такива екстремни ситуации, които в случая това е продукт на човешко недоглеждане, престъпна небрежност, или както да го наречем, човешки фактор, но нас могат да ни изненадат наистина и други природни бедствия – земетресения и прочие, които се струпват на главата на много управляващи по света, и в развити държави. Трябва още веднъж да прегледаме нашия ресурс за действия в кризисни ситуации, в каквато ситуация сме сега.

- А какъв е нашият ресурс за действия в кризисни ситуации? Дава ли богат материал за добри практики, които могат да се използват в момента, или трябва спешно, експертно да се създадат нови?

- Ами нека правителството да каже. Към премиера има Съвет по сигурността. Този Съвет по сигурността трябва да се занимава и с подобни проблеми. Защото, пак казвам, това е проблем на националната сигурност. Оставете настрани въпроса, как така никой не видя. Ами аз онзи ден минах покрай язовира. Първо, там е правителствена резиденция, там минават всички хора, всички виждат – пред очите им е източен този язовир. В края на краищата къде е бил ДАНС, къде са органите, които са упълномощени и на които е възложен този контрол. А язовир „Искър“? Надявам се много язовир „Искър“ добре да се охранява. Имаше моменти, когато и за язовир „Искър“ пак не се знаеше кой пие, кой плаща. Да не говорим за застрояването, което има от единия бряг на язовира, кой го разреши, дали се узакони. Но вече отиваме в други теми. Но, пак казвам, трябва да получим отговори, не че правителството не знае, аз не искам да оставаме впечатлението, че видите ли, тук някакви всезнайковци си говорят, тоест, че ние всичко знаем, а те не знаят. Не, не е така. Опитът, който имаме ни подсказва и други действия. И ние сме ги яли тези жаби, с извинение. Но очевидно трябва да се направи още, за да могат хората да са спокойни и да знаят, че дори най-лошото да се случи, примерно да спре окончателно водата за определен период от време, има някакви алтернативи, някакви решения. Ето това е много важно.

И на хората да се говори открито, а не да се пускат слухове. Страната трябва да бъде готова за кризисни ситуации. По всяко време ние трябва да бъдем готови за всякакви кризисни ситуации. Без да се създава паника сред хората, но всеки трябва да си знае своето място.

- Пак Ви питам, господин Ноев, има ли достатъчно добри практики, върху които правителството може да стъпи, или трябва да създава експресно експертно нови?

- Аз мисля, че в правителството и в структурите, които се занимават със сигурността, в частност армията, полицията, пожарната, тоест МВР и армията, на които е възложен в края на краищата редът в екстремни ситуации, има достатъчно хора, които би трябвало да могат да дадат правилен съвет и правилни решения. Ние на тях се уповаваме сега. Просто те трябва да бъдат попитани. Но трябва политиците, които в момента управляват страната, и тези, които са в опозиция, а опозицията не трябва да политизира проблема, разбира се, въпреки че той е политически, но не трябва да го политизират само с цел да уязвят правителството, а да посочат решение, политиците трябва да поставят ясните задачи на професионалните структури. С будалкане, със скриване на главата под пясъка, това няма да се случи. Няма Господ да ни реши проблема, той е в нашите ръце този проблем за решаване. И затова апелирам към тези, от чиито решения политически в момента, от чиято смелост това зависи, да направят тези малки допълнителни усилия и да погледнат истината в очите, за да не ни изненадат от утре много по-големи драми.

- С какво си обяснявате, господин Ноев, че по тези въпроси, с които сега с Вас говорим, не се отваря дума?

- Ох, как да Ви кажа, аз не успях да слушам дебатите в парламента.

- Нямаше. Никой не разглежда водата като част от националната сигурност и като бедствие, което може да доведе кризисна ситуация с евакуация, намеса на армията, на МВР и т.н. Никой.

- Ами това е много жалко. Което още веднъж показва, че вероятно ни трябва нов парламент. Това означава. Аз друго не виждам. Как може една опозиция да не го постави като проблем? И не само парламентарната опозиция, а извънпарламентарната? Аз не съм чул извънпарламентарни политически сили някой да се изкаже, освен че Бойко Борисов е виновен. Той сигурно е виновен, защото при едноличното управление на държавата той си носи както успехите, така и щетите, няма как да бъде иначе. Но никой не говори за тези неща.

- Търсят се политическите фокуси, а не прагматичните, не решаващите, не полезните за хората.

- И това първият път ли е, когато се търсят фокуси? Не е първи. И затова хората не виждат алтернатива. Защото хората правилно казват – добре де, ако не е Борисов, кой ще закара водата? Ами няма в момента кой да закара водата друг. Дори някаква Инджова да дойде или някой друг служебен премиер, също не може да реши този проблем с магическа пръчка. Затова днешното правителство да използва всички възможни ресурси, и то го прави, но пак апелът е да погледнат и това, което не са догледали. Да погледнат какво се прави в екстремни ситуации, какво се прави в моменти на остра криза – планове за евакуация, епидемии. Навремето си имаше планове за евакуация в случай на война и много добре се знаеше, кой в кое село, в кой град отива, къде се изселва София. Това го имаше. Пак казвам, не трябва да стигаме до там, но когато всеки си знае какво прави в условията на криза, когато тя дойде, е много по-лесно. А иначе става паника. И след това министър зад решетките. За какво е министърът зад решетките? За наказание. Какъв проблем ни решава това, че министърът е зад решетките?

Водещ: За назидание.

- Назидание, да. И какво решава назиданието?

Водещ: Нищо. Перник няма вода.

- Нищо.