Бохемска кръв: Миряна се влюбва в Рангел Вълчанов на 11, омъжва се на 18

Присмехулна, самоиронична, с малко черно чувство за хумор и чепат характер. Такава запомниха предизвикателната и талантлива поетеса Миряна Башева приятелите и почитателите след края й. Любимката на римата си отиде през лятото на миналата година. Самата тя признаваше, че не е лесна със заглавието на първата си книга - „Тежък характер”.  

Поетесата мразеше високопарните квалификации като гениална, жив класик и подобни определения. С подчертана небрежност, лековато и с намигване, разказва за житейските си драми. Умът и силният й характер обаче бяха най-силното й оръжие.

Бохемката на родната поезия е коренячка софиянка. Учи в Английската гимназия, после записва английска филология и макар че ерудицията й е на светлинни години от хора с по няколко дипломи, така и не надява тога, за да си вземе червената книжка със златни букви. Дядо й Христо, роден в Прилеп, изкарвал хляба си като месар, но фалира преди национализацията, а къщата му е разрушена при бомбардировките. Баба й Мария е чехкиня, родена във Виена. Идва в България „да учи туземчетата на немски”, както разказва самата Миряна. Другият й дядо Тодор Трайков е кукушки преселник в Кюстендил, загинал през Първата световна война.

Поетесата изкарва щастливо и безметежно детство на софийската улица „Лайош Кошут” 51. „Там, из двора, под черешата и в клоните на джанката заедно с братовчедите си изживях едно съвсем човешко и щастливо детство“, връща се към спомените поетесата. Но все пак има драма във фамилната й история – родителите й участват в антифашистката съпротива, дори били концлагеристи.

Майката София била милосърдна сестра в „Червен кръст” и манипулационната, където работела служела за явка, където неведнъж минавал и поетът Никола Вапцаров. София става директор на Училището за милосърдни сестри под патронажа на царица Йоанна. Затова за сватбата получила от аристократката огромен букет и ценна фруктиера.

„Аз тая фруктиера я направих на сол, но едва ли от републиканство, тогава съм била на 3 години”, разказва Башева в типичния си стил в интервю пред журналистката Мира Баджева. Голямата клечка в семейството е бащата – Иван Башев, който става външен министър в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Преди стремителната кариера работи в Комсомола и в ранния вестник „Народна младеж”.

Малката Миряна пази спомен как родителите й я взимали на дълги командировки за подготовка на световни младежки фестивали. „Помня, макар и много смътно, развалините на Берлин, още я нямаше Стената и ми купиха кукла от Западния сектор...”, връща детайли от детството поетесата. И предизвикателно натъртва, че е била най-щастлива в периода, когато баща й е бил зам.-министър на културата.

„Покрай него опознах десетки незабравими български художници, театрали, писатели, музиканти... И то отблизо. Царска Бистрица и Дворецът в Балчик бяха почивни станции за творческите съюзи. Може да се каже, че от младини дишах творчески въздух“, не крие столичанката. Баща й обаче нямал навика да я води по приеми и посещения в чужбина. Не поддържал и приятелства с високопоставените другари от номенклатурните среди. В близкия му кръг си остават съучениците му от гимназията и няколко интелектуалци, сред които са Дечко Узунов и Богомил Райнов.

Въпреки всичко Миряна е брутално откровена, когато признава, че я приемат в Английската гимназия по министерско разпореждане, защото тогава все още влизането е без конкурсни изпити. Та кой би признал това, макар и да е ясно, че по това време никой не припарва в елитните хуманитарни специалности на общо основание?!  С типична само за будните умове самоирония разказва, че така си ходи - без висше образование. „За министри то не се изисква, политическата кариера може би все още ми предстои”, подмята саркастично писателката. Но всъщност й е достатъчно да седне на чаша вино в цветната бохемска компания на Витя Самуилов, Росен Босев, Янко Станоев, Емил Симеонов.

„Бяхме хубава дружина, едва ли не денонощно заедно. Аз късно прописах и се присъединих към тях, когато те вече бяха един вид изградено общество”, признава Миряна.

За поезията обаче я открива Богомил Райнов. „Аз си пишех само за себе си без амбиции за публикация, но майка ми ме „предаде” - показала на Райнов стиховете и той ме прати в „Литературен фронт”, после и в „Пламък”. С връзки пробих!”, натъртва с усмивка талантливата българка. Така привидно лековато и като на игра споделя, че прописала на майтап и то на руски. Всъщност първите строфи се раждат, когато е на 23-24 години – сравнително късна възраст за поезия. Започва да пише след нелепата смърт на баща си. Тогава направо се нахвърля върху поезията – нещо, което дотогава не е правила.

„И понеже руски знам добре, нахвърлих се на руската поезия - Есенин, Маяковски, Заболоцки, Ахматова, Цветаева”, спомня си Башева. Още първите й творби грабват, отпечатани в списание „Отечество”, а тогавашният главен редактор Серафим Северняк я привлича за изданието и въобще за журналистиката. Стихът й е толкова мелодичен и оригинален, че звучи идеално като музика.

Композитори и певци се надпреварват за текстовете й. Строфите й звучат от микрофона на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Мишо Белчев, Юри Ступел, „Тоника”. Поезията й минава пределите на България и е преведена на много езици. Самата Миряна признава, че много обича периода, в който и по радиото, и по телевизията постоянно слуша стиховете си, изпети в хитове.

Миряна Башева има късмет като поетеса, защото десетки нейни творби стигнаха до всеки българин с песните на най-големите звезди на естрадата. Вечен хит, чийто текст почти всички знаят наизуст, е „Булевардът”, изпълняван великолепно от барда Михаил Белчев. Великолепна и неповторима е картината на софийския булевард „Руски” в стиха на поетесата.

Богдана Карадочева зарази с песента „Ако до всяко добро същество застане и още едно”, пак по стихове на Миряна Башева.  Друго нейно откровение  - „Лято”, изпълняват вокалистите на „Тоника”.

На въпроса защо поезията й е толкова ръбата и предизвикателна, отговаря: „Мои изследователи твърдяха, че било несъзнателен протест срещу пригладената поезия, а също и едва ли не борба срещу казионното слово от онуй време въобще. Лаская се да мисля, че може да е било така, но на лично ниво го тълкувам като защитен рефлекс.”

Минава и през телевизията, като работи към „Всяка неделя”, поканена от Янчо Таков, който е неин приятел от младежки години. Но там се задържа само около година. Талантът й впечатлява и известните ни режисьори и през 1979 г. Миряна написва текста на музиката към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева.

Рангел Вълчанов пък я зарибява да направи сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко негови документални филма. След невероятния успех с поетичното перо се отдава на журналистика. Работи в „Отечество”, вестниците „24 часа” и „Сега”. 

Омъжва се на 18

Като човек на живота и творец с развихрено въображение, Миряна се влюбва много пъти. И разказва свободно за мъжете в живота си от бурната младост, с които и след раздялата остава приятел. Първият й съпруг е Александър Алексиев, когото изключително много цени като личност и професионалист. Още на 18 и непрописала стихове се омъжва за него в знак на протест срещу родителската преса.

Понеже не й разрешавали да се среща с доктора, един ден двамата просто влезли в гражданското и тайно се оженили. За кум поканили Васил и Янчо Таков, който още бил гимназист. От Александър е дъщеря й Марина. Доцентът е невролог във Медицинска академия и след развода остава неин най-добър приятел и лекува всичките й близки, че даже колегите й журналисти. За дъщеря си Марина приживе разказа: „Сполучливо дете. А разводът ни беше толкова сполучлив, че Сашо не само остана най-добрият ми приятел, ами и лекува половината колектив на в. „Сега”, където работя.”

Не е ясно защо се стига до раздялата, вероятно бохемският нрав на Миряна и точната настройка на доктора са се разминали някъде. Но поетесата не иска да говори за това. Но пък винаги говори с огромно възхищение за бившия си мъж.  Ето и оценката за доктора: „На Сашо дължа много - той ми отвори очите за някои видове литература, като научната фантастика, по-специално руската - в периода на най-големия й възход. За мен това са много важни неща, аз съм си литературен, буквен човек. Освен това откак завърши медицина някак естествено ни стана нещо като домашен лекар”, споделя Миряна.

Връщайки се назад поетесата с носталгия си спомня и за първата си любов – режисьорът и писател Джеки Вагенщайн. Тръпката към него усеща в резиденцията в Бистрица, която по време на соца е предназначена за отдих на културните дейци. „Страхотни компании се събираха там и общуването с тях силно повлия на оформянето на характера ми. Първата ми любов беше Джеки Вагенщайн – невероятно очарователен, страшно остроумен и артистичен компаньон. Той и сега си е такъв”, връща се към младостта си Башева.

В един момент емоциите я повеждат и към известния актьор Климент Денчев. Искра прехвръква и между нея и композитора Юри Ступел, на когото посвещава стихотворението „Руски клуб”.

„И пак - почти сама по тия тъжни клубове...

Салатата е нежна. Келнерите - хубави.

Хлапакът с мен не знае какво е да си с мене.

Ръцете ми - спокойни. Челото ми - солено”,

рисува картината Миряна. Признава, че е била влюбена в композитора и понеже бил чиста душа с него си споделя всякакви тайни. „Колкото и да беше широк човек и бохем, Юрчо имаше детска душа. Помня как веднъж беше потресен до онемяване от фотографа Иво Хаджимишев - човек с крайно особени маниери и хумор.

Беше есен, влязохме в една много студена кръчма и келнерът донесе затоплени чинии, пък Иво взе своята и седна в нея. Юри беше сразен!”, разказва поетесата. Стрелите на Амур към нея изстрелва и композиторът Стефан Димитров, на когото посвещава стиха „Работа”:

„Той идва често. По работа./ Честен, работен - толкова. / А някой е хлътнал здравата./ А аз съм вътре до болка.” Признава, че се влюбила в него от пръв поглед на „Златния Орфей”. „От това влюбване останаха само смътни спомени, но пък колко песни!”, въздиша по късно вече отрезвена Башева.

Вижда за първи път на 11 голямата си любов Рангел Вълчанов  

Третата й голяма любов, както Миряна описва като фатална, е с прочутия режисьор Рангел Вълчанов. Вижда го за първи път още като дете – на 11-12 години и макар и по-стар с 20 години от нея, се влюбва в него.

„Видях го за първи път на Слънчев бряг, той снимаше там „Слънцето и сянката” и показваше на баща ми заснетия материал. Той страшно ме впечатли, особено гласът му. Гласът му е много секси! И сега, като идва в редакцията чат-пат и почне да гледа колежките с премрежени очи, го докарва оня тембър, същински афродизиак!”, разказваше поетесата.

Въображението на момичето се разпалва, въпреки че Рангел може да й бъде баща. Тя си знае какво е преживяла с големия чешит и бохем, но му остава благодарна заради целия колоритен свят, който й е поднесъл на тепсия. „Успях да прихвана от него и нещичко от специфичния му шопски хумор. Освен това с него много пътувах из България и в чужбина. По кинолиния бяхме в Англия, сетне в Америка и най-важното - в Индия!”, споделя Миряна.

Тя разцъфва в романтичното тримесечно пътешествие от Делхи до Калкута през Бенарес, Мадрас, Бангалор, Тривандрум, Бомбай. Тогава Вълчанов прави филм за страната и за Индира Ганди. „Сърцата ни останаха там!”, размеква се от красивия спомен Миряна. Спомените й оттам са безкрайни. Най-много се смее на странен случай, при който една крава постоянно вървяла с нея по улиците. „Мъкнеше се след мене по улиците на Бенарес сума време, накрая влязохме заедно в едно миниатюрно дюкянче за обувки и кравата се заклещи на вратата, разтърси се и попиля целия дюкян. Разхвърчаха се патъци... Аз ужасно се притесних, а собственикът беше щастлив, че го е посетило свещено добиче, и ми благодареше най-пламенно”, през смях разказва поетесата.

Любовта й към Рангел Вълчанов изразява и в стихове. „Аз ви помня, другарю NN, с възхищение и респект./ Вие бяхте тъй млад! Тъй женен.../ Аз пък учех. С висок успех.”, пише шеговито поетесата. А на любовния фронт на Вълчанов се е наредила цяла гвардия от жени. Той сам признава, че не може да твори, без да е влюбен и оставя славата на голям бонвиван.

Първата му съпруга е актрисата Саша Крушарска. Жени се за красавицата през 1959 г. Тя играе главната роля във филма „Звезди” и се превръща в истинска сензация като печели специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Любовта между тях пламва на снимачната площадка. Бракът им обаче не трае дълго, защото след триумфа на лентата „Звезди” във Франция Саша добива популярност на Запад, а в родината й я посрещат със завист и омраза и избягват да й дават роли. След като никой не й дава работа, тя бяга в чужбина.

В средата на 60-те години Рангел залюбва с музиковедката Яна Пипкова, внучка на Панайот Пипков, автор на химна за Светите братя Кирил и Методий „Върви, народе, възродени”. През 1966 г. се ражда дъщеря им Ани, която днес е известна актриса в Сатиричния театър. Бракът между Яна и Рангел е бурен и кратък. Докато режисьорът снима филма си „Вълчицата”, Яна се залюбва с писателя Георги Марков - Джери. Разбрал за любовния триъгълник, Вълчанов разрязва възела и се развежда.

През 70-те се жени за актрисата и певица Грета Ганчева, от която има дъщеря Мила. Последните си десетина години режисьорът споделя с монтажистката Христина, която е плътно до него. Идва ред и на поетесата Миряна Башева, която се превръща и в муза, и в любима на бохема от Кривина. Заедно с любовната история, пишат и съвместната си творческа сага. В изключителен тандем Миряна и Рангел правят два документални филма: „Индия, моя любов” (1983) и „Индия завинаги” (1985) след голямото си пътешествие на изток. Широко скроени и артистични, творците запазват приятелска връзка и след раздялата и не спират да се срещат.

Башева има много просто обяснение за това колко е глупаво да гориш мостове към този, с когото си бил толкова свързан. „Приятелството надживява влюбванията - толкова е просто. И като се излекува самолюбието, ако е било накърнено - остават идеалните отношения”, обяснява поетесата.

Миряна разказва за много артистична Нова година, която празнували у бившата жена на Рангел - Яна Пипкова. В оня момент тя е с мъжа си, художника Борислав Стоев, а Башева и Вълчанов са им на гости, там е и бившият на Миряна с втората си жена Ханка. След това тя също му става бивша, но дори и с нея Башева запазва добри отношения.

Бяла смърт отнася баща й на Витоша

Обвита в мистерия и куп страховити догадки остава смъртта на бащата на поетесата Иван Башев. През 1971 той изчезва, след като тръгнал на планински поход. Открит е мъртъв на Витоша само на 15 километра от София, уж загинал от „бяла смърт”. Така и не разгадават какво точно се е случило с него.

Гибелта му остава една от тайните на комунистическата номенклатура, която и до днес не е получила ясен и еднозначен отговор. Първият заместник на Башев - Раденко Григоров, щом разбира, че шефът му е безследно изчезнал из дебрите на софийската планина, изпада в шок от ужасни догадки. Веднага се барикадира на вилата си със зареден пистолет.

Когато копоите от Държавна сигурност пристигнали, зам.-министърът им казал: „С подли хора не желая и да говоря!” На другата сутрин съобщават, че Иван Башев е намерен мъртъв в планината, след като е премръзнал до смърт. Според повечето добре запознати със системата за охрана на номенклатурния елит абсурдно е министърът да бъде оставен сам в планината от охраната, камо ли да закъса и да замръзне като редови турист на едва 15 километра от столицата.

„Няма как дори да те оставят крак да изкълчиш при такава охрана, изцяло изкопирана от Съветския съюз, камо ли да бъдеш оставен да вървиш на своя воля сам и накрая да загинеш от бяла смърт”, обяснява зам.-министър Григоров. Той е убеден, че Иван Башев нарочно е бил отведен на усамотено място, обездвижен с белезници и „открит” чак след като е издъхнал. Причина за убийството, според него, е прекалено будният му ум и интелигентност, които далеч задминават тези на по-високостоящите.

Съпругата София също има тези подозрения и след падането на Тодор Живков от власт проговаря. Тя разкрива, че разузнаването било попаднало на документ на чуждестранно контраразузнаване, според който Башев превъзхождал повечето от ръководството на ЦК и държавата.

„Подчертаваше се, че е много интелигентен, знае много езици, че е скромен и дружи повече с хора на изкуството и културата, а не с тези, с които работи”, търси корените на отмъщението от страна на всесилните вдовицата. Въпреки това тя е принудена официално да поддържа версията на комунистическата власт, че бившият външен министър е загинал при трагичен инцидент.

Какво точно е знаел и какво е разпоредил самият Тодор Живков, не става ясно и до днес и смъртта на Иван Башев остава мрачна тайна на ЦК на БКП и обкръжението на Първия.

Заряза едновременно алкохола и поезията

В последните години преди смъртта си, Миряна Башева се отказа от поезията и остана единствено на журналистическото поприще. Сама призна, че просто е приключила с римите. „Доказана поетична смърт. Не изпитвам вече необходимост дори да чета стихове”, изуми почитателите си тя.

Злите езици пък веднага гракнаха, че най-вероятно вдъхновението й я е напуснало, защото спряла алкохола. Миряна директно скастря клюкарите, като обяснява, че пияна няма как и името си да напише, просто се е отказала от двете неща по едно и също време без връзка помежду им.

Графоманите пък завистливо приеха оттеглянето й, сами неспособни да спрат, макар и никой да няма нужда от тях. А музата на Миряна проблясваше по форумите в социалните мрежи, където се палеше по всякакви въпроси. „Форумният свят е също като тоя в живота, само че много по-интензивен. Поради липсата на физически контакти много по-скоротечно се развиват взаимоотношенията, приятелствата, намразването... Странно е, но от форумна обида от страна на човек, когото не си виждал в живота си и даже не знаеш със сигурност мъж ли е, жена ли е, звяр или хермафродит, много силно боли! Не мога да си обясня това явление. Има много злоба по форумите и чатовете, чувствителният човек, който търси там общуване, трябва да е готов за това.”, описваше усещането си от онлайн общуването поетесата.