Болката в очите също е симптом на COVID-19

Болката в очите може да се окаже един от неофициалните симптоми на Ковид-19, твърди американският специалист по обработка на данни Сет Стивън-Давидовиц, цитиран от в. "Дейли мейл". По думите на експерта, търсенията в Гугъл по света могат да станат ценен указател за неразкрити досега симптоми на коронавируса. Също така чрез търсачката с точност могат да се определят нововъзникналите огнища на заразата, предаде БТА.

Ученият напомни как търсенето на израза "загуба на обонянието" кореспондираше с броя на положителни проби на коронавируса и специалистите го включиха към списъка със симптоми. Същото сега може да се каже за болката в очите. Тя може да бъде считана за неофициален признак на заразяване.

Повечето изследователи вече стигнаха до мнението, че загубата на вкус и обоняние е безспорен симптом, характерен за 60 процента от заболелите с Ковид-19. В gугъл най-много търсения на израза "загуба на обоняние" имаше в щатите Ню Йорк, Ню Джърси, Луизиана и Мичиган. Впоследствие те се оказаха най-засегнатиге от пандемията в САЩ. Стивънс-Давидовиц правилно предрече, че Еквадор може да се превърне в ново огнище на зараза, само по търсенията на потребителите в Гугъл. Там най-често бе търсен изразът "no puedo oler" /не чувствам мирис/. Те са били 10 пъти по-многобройни в Еквадор, отколкото в Испания. Напук на факта, че еквадорските власти официално съобщаваха за 10 пъти по-малко случаи на Ковид-19 на глава от населението, отколкото в Испания.

Въз основа на анализираните данни в Гугъл към неофициалните симптоми вече спокойно може да се причисли и болката в очите. Рязкото увеличаване на търсенията на този признак плътно е кореспондирало с растящите случаи на зараза в Иран и Испания.

"Търсенето на "болка в очите" в Испания се е увеличило четирикратно в периода от средата на февруари до средата на март. В Иран е констатиран съответно 50-процентен ръст в средата на март. В Италия търсенето на израза "bruciore negli occhi" /парене в очите/ е бил пет пъти над нормата през месец март. Но търсенето на този симптом все пак е по-малко, в сравнение със общоизвестните и сигурно засяга по-малък брой пациенти. Но това не означава, че лекарите не трябва да му обърнат внимание.