Брюксел ни дава 30 млрд. лева да гоним Европа

Близо 30 млрд. лв. от Брюксел може да получи България, за да догони Европа. Парите са по еврофодовете и плана за възстановяване. Споразумение за това финансиране подписаха преди седмица в София еврокомисарят по сближаването и реформите Елиза Ферейра и премиерът Кирил Петков.

България е получила близо 15 млрд. евро досега в предишните програмни периоди. Сега очакват нови 11 млрд. евро с национално съфинансиране от 2,2 млрд. евро.

Парите ще се инвестират в повишаване на иновативността и конкурентоспособността на икономиката ни, ще се финансират проекти за производство на продукти с висока добавена стойност, образование и обучение на висококвалифицирана работна сила, цифровизация на икономиката. Поради това има и специализирана програма в областта на научните изследвания, иновациите и дигитализацията. По нея има 1,167 млрд. евро, като националното съфинансиране е 281 988 533.

Едно от важните направления в новия програмен период е сближаване на регионите в страната. Поели сме ангажимент 50% от общото европейско финансиране да бъдат разпределени за трите региона в Северна България – Северозападен, Северен-централен и Североизточен. Това означава, че там ще отидат внушителните 4,15 млрд. евро. Причината е, че те изостават видимо и са далеч от достигане на средните показатели за ЕС. Дадени са и примери с основни показатели, по които изоставаме - страната ни е в групата на последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност.

Българските региони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), незаети в трудова дейност, образование или обучение. Средната стойност за ЕС е 10,1%, докато в Югоизточния район например е 21,2%.

Продължителността на живота в ЕС е 81 г., в България - 75 г., и 74,7 г. за Северозападния район. Смъртността в ЕС е 10,3%, докато у нас достига 15,4%, а в Северозападния район - 20,5%. Детската смъртност в ЕС е 3,5%, а у нас - 5,8%, достигайки 7,9 на сто в Северозападния район. Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%. Висшистите в ЕС са 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%. Делът на раннонапусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район - 22,9%.

Производителността на труда в България е 48,8% от средната за ЕС. Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек в ЕС са 625,8 евро, докато в Югоизточния район са 19,1 евро.

Областите, в които страната отчита напредък, са намаляването на емисиите на парникови газове, използването на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развитието на телекомуникационната инфраструктура.

Единственият регион, който за първи път е определен като такъв в преход, е Югозападният, което изцяло се дължи на развитието на София. Поради това първоначално за него са били предвидени само 658 млн. евро инвестиции до 2027 г. Това е наложило допълнителен трансфер на средства от останалите региони и сумата е вдигната до над 1 млрд. евро.

Традиционната инфраструктура е запазена като важен сектор и ще има пари за оправяне на пътища, за завършване на отсечките от основната железопътна мрежа, която свързва България със Западна Европа. Програмата “Транспортна свързаност” е с общ бюджет от 1,915 млрд. евро, от които 1,616 млрд. идват от ЕС, а 299,143 млн. са националното съфинансиране.

Не са малко и парите, определени за екология - над 1,8 млрд. евро. За иновации и развитие на конкурентоспособността на икономиката ни са заделени 1,487 млрд. евро.

Значителна е сумата за развитие на човешките ресурси - 1,997 млрд. евро. Парите са за социално включване и равни възможности, насърчаване на младежката заетост, социални иновации.