Бутилираната вода е до 100 пъти по-лоша, отколкото се смяташе

Според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, бутилираната вода е до 100 пъти по-лоша, отколкото се смяташе досега, що се отнася до броя на малките пластмасови парченца, които съдържа.

С помощта на наскоро изобретена техника учените преброяват средно 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода в популярни марки - между 10 и 100 пъти повече от предишните оценки, което поражда потенциални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно проучване.

"Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, разумно е да се помисли за алтернативи като чешмяната вода",

заяви пред АФП доцентът по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на статията Бейжан Ян.

"Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е необходимо, тъй като рискът от дехидратация може да надхвърли потенциалните въздействия от излагането на нанопластмаси", добави той.

През последните години в световен мащаб нараства вниманието към микропластмасата, която се откъсва от по-големи източници на пластмаса и сега се среща навсякъде - от полярните ледени шапки до планинските върхове,

като се разпространява в екосистемите и попада в питейната вода и храната.

Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра, нанопластмасата се определя като частици с размер под 1 микрометър или милиардна част от метъра - толкова малки, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове,

да попаднат директно в кръвния поток и оттам в органите, включително мозъка и сърцето.

Те могат също така да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета. Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са ограничени, въпреки че някои ранни лабораторни изследвания ги свързват с

токсични ефекти, включително репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.

За да проучи наночастиците в бутилираната вода, екипът използва техника, наречена микроскопия на стимулираното раманово разсейване (SRS), която наскоро беше изобретена от един от съавторите на статията и работи чрез изследване на пробите с два лазера, настроени така, че да накарат определени молекули да резонират, разкривайки какво представляват те за компютърен алгоритъм.