Цъфна дървото на Брежнев в София
Дървото, което преди много години беше засадено в градинката срещу Софийския университет, на мястото на паметника на Леонид Брежнев, най-сетне разцъфтя, радват се старите софиянци, живеещи в района. Вече почти никой в столицата не си спомня, че накрая на парка, където се извисява паметникът на Червената армия, точно до подлеза срещу Алма Матер, имаше и бюст на съветския вожд.
В духа на тоталитарната идеология и на братската дружба между НРБ и СССР бронзовият монумент на Леонид Илич беше издигнат още приживе по повод 75-годишнината му. Той бе открит през декември 1981 г. в градинката, която тогава носеше името парк на Червената армия, а днес е известна като Княжеската градина. Лично генералният секретар на БКП Тодор Живков застава като почетен караул на официалната церемония при откриването му.
Макар и определяни в Съветския съюз като застой, годините на управлението на Леонид Брежнев се оказват „Златен век” за Народна република България заради потоците от нефт и рубли, които безвъзмездно се изливат върху страната ни. Затова и Тодор Живков се чувства длъжен да увековечи Големия брат с паметник още приживе.
В годините на Горбачовата перестройка тоталитарният монумент стана неудобен за родните комунистически власти, защото новият владетел на Кремъл обяви твърд курс към гласност и демокрация и се обяви категорично срещу култа към личността на своите предшественици. Така през една нощ в края на 80-те години още преди падането на Тодор Живков бюстът на Леонид Илич, проектиран от известния скулптор Валентин Старчев и от именития архитект Богдан Томалевски, тихомълком бе демонтиран, отнесен незнайно къде и най-вероятно претопен.
В началото на 90-те на мястото, което остана празно накрая на градинката срещу Ректората, озеленителите от Столична община засадиха фиданки. Една от тях се хвана точно на мястото, където във времето на застоя се издигаше мрачният сив паметник на съветския генсек. Колкото и странно да звучи сега, тогава софиянците, живеещи в близост до парка, се радваха, че зейналата дупка, спомен от авторитаризма, вече няма да им напомня за Брежнев и за неговата ретроградна епоха, а ще даде живот на едно красиво дърво.
През последните години овошката не цъфтеше и пролетно време старите софиянци клатеха тъжно глава, разхождайки се покрай дървото. За щастие обаче този март, фиданката станала известно в района като Дървото на Брежнев, разцъфтя и белите му цветчета украсиха ъгловото пространство за радост на възрастните столичани. Те обаче си знаят и от суеверие не си връзват мартениците по клоните му, защото макар и разсъфналата овошка да олицетворява живота, все пак им напомня за едни тягостни времена. И до днес обаче счупените плочи пред дървото подсказват, че там е имало някакъв мемориал.
