Чарли Чаплин каца в София през април 1931 г.

Великият актьор спира за кратко на път за Атина, среща се с премиера Александър Маринов

Ексклузивно
22:10 - 26 Март 2019 (обновена)
6913
Чарли Чаплин каца в София през април 1931 г.

Майкъл Дъглас, Силвестър Сталоун, Салма Хайек, Ейдриън Броуди, Гал Гадот - това са част от звездите, с които министърът на туризма Николина Ангелкова се фука на селфита в интернет. Модата да се щракаш с кино знаменитост обаче не е изобретение на дамата от Крумовград. Още през далечната 1931 г. тогавашният премиер Александър Малинов застава пред обектива до безспорния комик №1 на планетата Чарли Чаплин.

Британският гений е бил в София в началото на април 1931 г. Следите от посещението му остават благодарение на пресата – публикация за височайшата визита на в. „Зора” разкрива детайлите, видя репортер на Lupa.bg. Като с машина на времето изведнъж виждаме усмихнатия Чарлс Спенсър Чаплин рамо до рамо с Александър Малинов, пет пъти премиер и шеф на парламента в периода 1908-1934 г.

Уникалната случка е описана в броя на в. „Зора” от 2 април преди 87 години. Снимката на актьора и министър-председателя е изведена заслужено на първа страница на газетата. Текстът отдолу гласи: „Рано тази сутрин, пътувайки за Атина, Чарли Чаплин пристигна с аероплан в Божурище. Един от нашите сътрудници, узнал новината, се отправи за аеродрума. Тук по-късно пристигна и г-н Ал. Малинов, който е един от най-горещите почитатели на Чаплиновото изкуство. На снимката се вижда великият артист и нашият държавник, снети в Божурище при изгрев слънце”.

В броя е пуснат и още един кадър с Чарли Чаплин в градинката пред Военния клуб в София на фона на руската църква „Свети Николай”. Този път актьорът е в компанията на двама български министри - финансовият Владимир Моллов и земеделският Григор Василев, които отишли да го поздравят от името на Министерския съвет. Детайли около престоя и последвалото отпътуване на великия комик не се дават. Вестник „Зора” все пак обръща внимание и на злободневните теми, като с по-малки букви в същия брой пише, че се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, а Народното събрание е бламирало кабинета.

Сър Чарлс Спенсър Чаплин е британски актьор, режисьор, сценарист и композитор, работил през по-голямата част от живота си в САЩ. Една от най-креативните личности в ерата на нямото кино, Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор. Той е създателят на един от най-знаменитите образи в нямото кино - на скитника Чарли. Талантът е роден на 16 април 1889 година в Лондон.

Родителите му са певци и актьори от мюзик хола. Те се разделят преди хлапето да навърши три години. Баща му Чарлс Чаплин старши е алкохолик и не общува много със сина си, макар че детето и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни.

След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като „скелета в семейния гардероб”. Поради проблеми с гърлото през 1894 година Хана Чаплин е принудена да прекрати кариерата си на певица, а малко по-късно отново постъпва в приют за психично болни. Сид и Чарли попадат в интернат за сираци и изоставени деца и от ранна възраст започват да участват в различни мюзик хол представления.

Тези години на крайна бедност оказват голямо влияние върху по-късното творчество на Чарли Чаплин. По време на преброяването от 1901 година комикът е единадесетгодишен и живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън.

През 1921 година, след като постигат успех в САЩ, Сид и Чарли Чаплин отвеждат майка си в Холивуд, където тя умира през 1928 година. През 1918 година при тях се премества и по-малкият им полубрат Уилър Драйдън, който е отгледан от баща си и за чието съществуване те не знаят дотогава.

В средата на 10-те години на XX век Чаплин постепенно изработва своя легендарен кинообраз на „малкия човек”.

На 2 октомври 1912 г. младежът отива с трупата на Карно в САЩ и остава там. По време на неговите представления е забелязан от продуцента Мак Сенет, който го кани на работа в своето студио „Кийстоун Филм”.

През 1919 г. Чаплин решава да основе собствено студио „Юнайтед артист“ заедно с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит.

Слава на Чаплин носи нямото кино, и въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 г., Чарли остава верен на старата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „Великият диктатор” - антихитлеровски филм, заснет през 1940 г.

През 1952 г. комикът напуска завинаги САЩ, след което му е забранено да влиза в страната. В края на 1960-те здравословното му състояние започва бавно да се влошава. Към 1977 г. геният не може да общува и е прикован към инвалидна количка.Умира в съня си на 25 декември 1977 г. - Рождество Христово, на 88 години в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария.

Чарли Чаплин е женен 4 пъти, и има 11 деца. Носител е на два почетни „Оскара” - през 1929 и 1972 г. Едни от най-известните му филми, популярни и днес, са „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Модерни времена“ и „Великият диктатор“, класирани сред едни от най-добрите филми на всички времена. През 1999 г. Американският филмов институт поставя Чарли Чаплин на 10-о място в списъка на 100-те най-големи звезди на киното за последните 100 години сред мъжете. На 4 март 1975 г. е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II.

На 2 март 1978 г. водеща новина във всички информационни агенции по света е чудовищната кражба на тленните останки на Чарли Чаплин. Великият комик е погребан в Швейцария два месеца преди престъплението. Шокът е повсеместен - кой би посегнал на великия актьор?

Една от версиите спряга неонацисти, които отмъщават на покойника за филма му „Великият диктатор”, осмиващ Хитлер. Друга хипотеза лансира антисемитски настроения - Чаплин е с еврейски произход, а е погребан в християнско гробище. Истината излиза наяве 11 седмици по-късно - оказва се, че похитителите са бегълци от комунистическите режими в Източна Европа - 24-годишният поляк Роман Вардас и 38-годишният нашенец Ганчо Ганчев. Тарикатите работят като моторни механици в страната на часовниците. Решили, че може да поискат откуп от роднините, което прави изравянето на тялото на Чарли Чаплин една от най-срамните случки с участието на българин. Мозък на операцията е полякът, докато нашенецът е грубата сила.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978-а Ганчо си плюе на ръцете и разкопава гроба на великия комик. Над него се излива дъжд на талази. Първоначалната идея на похитителите била ковчегът с тленните останки да си остане на оригиналното място – в гробището на градчето Корсие сюр Веве, близо до Лозана. Само че трябвало да бъде заровен по-дълбоко - така че семейството да остане с впечатление, че наистина е откраднат. Пороят обаче бързо запълнил трапа и похитителите минават на план „Б” - изтеглят 240-килограмовия сандък и го натоварват в автомобилен фургон.

Оттам го извозват на двайсетина километра и го закопават в нива с пшеница до Женевското езеро. Веднага след това се свързват с вдовицата на Чаплин - Уна, за да й поискат откуп от 500 000 швейцарски франка. Тя обаче попарва надеждите им за бързо забогатяване: „Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми”. Тандемът й звъни няколко пъти, но г-жа Чаплин ги реже с думите „Чарли щеше да го намери за нелепо и смехотворно”.

Тогава наглите източноевропейци стават още по-груби и заплашват да посегнат на двете й най-малки деца. Уна обаче не се хваща на изнудването. От самото начало тя е алармирала полицията и швейцарските ченгета подслушват телефона й. Наблюдават и 200 телефонни будки в Лозана. В един момент вдовицата привидно се съгласява да плати откупа. Уговаря си среща с похитителите, но на спявката се озовават и ченгетата. Ганчо и Роман са арестувани и признават всичко. Следва съдебен процес и присъди. Мозъкът Вардас отнася 4 години и половина строг затвор заради изнудване и „нарушаване мира на мъртвите”, а ортакът му Ганчо получава само 18 месеца, от които излежал 8. В момента престъпникът живее с жена си край Лозана. Той вече бил реабилитиран за мародерството и сам се определял като „почтен гражданин на Швейцария”.