Честит прайд, но долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете

“Модерното” джендърясване е създадено от отявлени педофили още преди десетилетия

Новини
14:00 - 18 Юни 2022
6285
Честит прайд, но долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете

Бащата на това, което днес е известно като Queer Theory — Мишел Фуко — е педофил и води кампания срещу законите за “възрастта на съгласие” (минималната законово установена възраст за секс - б.р.).

Човекът, който разработи концепцията за „джендъра“ (т.нар. социален пол, точно съответствие на този термин не можа да намери дори Конституционният съд) – Джон Мъни – е неетичен практикуващ, виновен за сексуално насилие над деца, който също не подкрепя идеята за „възрастта за съгласие“.

Но какво е queer? Тази модерна дума все по-упорито ЛГБТ активистите се опитват да наложат като синоним на общността — макар и доста противоречив, този термин се използва като събирателно нарицателно за хора с нехетеросексуална ориентация (хомосексуални, бисексуални) или полова идентичност (трансджендъри, интерсексуални). Това е петата буква от непрекъснато удължаващия се акроним LGBTQ+. 

На английски език думата queer е презрително определение за човек с хомосексуална ориентация и е използвана дълго време в това си значение

(според английско-българския речник: странен, особен, чудат, ексцентричен; съмнителен, подозрителен, не съвсем почтен; педераст — при това в най-негативния смисъл, подобно на забранената за употреба днес дума “негър”). Напоследък обаче се правят неистови опити терминът да се реновира и да се приеме позитивно като  самоопределително название и синоним на ЛГБТ. В същото време “куиър” се експлоатира широко от науките за джендъра (gender studies), например в трудовете на Джудит Бътлър.

Показателно е, че масовата употреба на “куиър” от теоретици и говорители на ЛГБТ общността е широко критикувана в самата общост.

Куиър теорията е област от критичната теория, която се появява в началото на 90-те години на миналия век от куиър изследванията (преди това, наричани просто гей и лесбийки изследвания или науки за сексуалната ориентация, но това вече се счита за остаряла концепция) и изследванията на жените. Терминът е широко свързан с изучаването и теоретизирането на пола и сексуалните практики, които съществуват извън хетеросексуалността и които оспорват схващането, че хетеросексуалното желание е „нормално“.

Отвъд сухата терминология, куиър теорията роди днешната джендър идеология. ЛГБТ активистите обаче пламенно отричат съществуването на такава идеология.

Куиър буквално означава „размивам“ – размиване на линията на биологичния пол, на линията на сексуалната ориентация и „възрастта за съгласие“. Споменатият по-горе Мишел Фуко вярва, че истинското сексуално освобождение може да настъпи само когато всички тези линии са замъглени.

А кой е най-бързият начин да „замъглите“ линия от молив? С гумичка.

Куиър теория прави същото. Изтрива жените, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните. И непълнолетните.

В куиър теорията това е освобождение.

Но не е освобождение за жените, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и непълнолетните да бъдат изтрити като защитени категории.

Миналата година бившият приятел на Мишел Фуко - Ги Сорман, разкри пред France TV, че изтъкнатият френски философ е изнасилвал деца в Тунис. Според него педофилията на Фуко е оказала влияние върху интелектуалните му произведения и политически възгледи.

Сорман отприщва истинска буря във френското общество с признанията си, че Фуко е бил педофил изнасилвач, който е правил секс с арабски деца, докато е живял в Тунис в края на 60-те години.

77-годишният Сорман разказва, че е посетил Фуко с група приятели на великденско ваканционно пътуване до село Сиди Бу Саид, близо до Тунис, където философът живее през 1969 г. „Малки деца тичаха след Фуко и казваха: „Ами аз? Вземи ме, вземи ме!“.

Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени не само със своите противоречиви анализи на затворите, лудостта и сексуалността, но и с подписването на петиция през 1977 г. за легализиране на секса с деца на 13 години. Очевидно позволената възраст за секс по това време — 15 години — е била мъчително непосилна за подписалите петицията, сред които са и други изтъкнати философи като Жан-Пол Сартър и Жак Дерида.

Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени не само със своите противоречиви анализи на затворите, лудостта и сексуалността, но и с подписването на петиция през 1977 г. за легализиране на секса с 13-годишни деца

Фуко умира от СПИН през 1984 година в Париж.

Джон Уилям Мъни е новозеландски психолог, сексолог и автор, известен със своите изследвания върху сексуалната идентичност и биологията на пола. Днес в биографиите му пише че е “противоречив по за поведението си към уязвими пациенти, включително сексуално насилие и одобряване на конверсионна терапия, насочена към малки деца”.

Д-р Джон Мъни, бащата на джендър теорията, е апологет на педофилията.

Името му е останало в историята на изследванията върху трансджендърите. Влиятелният интелектуалец е пионер в теориите за пола, които в момента се считат като основа на политиката за идентичност.

Един пример за изследванията на д-р Мъни е историята на дете, което е отгледано като момиче (въпреки че е родено като мъж) под негово ръководство. Д-р Мъни теоретизира, че „полът е просто социална конструкция“ и ако родителите на момчето го отгледат като момиче, то ще порасне и ще бъде нормално, психически здраво момиче.

Наричат Джон Мъни извратеняка педофил, който изобрети джендъра. Е, не академичните справки и биографии, естествено

Историята не завършва добре за детето. Момчето винаги си е мислело, че е момче, дори когато е носило роклите, които родителите му са му купили, докато накрая то се самоубива със свръхдоза антидепресанти. Преди политиката на идентичност да се появи в културата, “кръстосаното” (момче в дрехи за момиче или обратно) обличане е традиционно известно като сексуален фетиш, така че само си представете невинно дете, накарано да се облича по този начин под ръководството на „експерт“. Нормализирането на сексуалното насилие над деца е може би една от най-добре пазените тайни в залите на академичните среди.

Ето ви един цитат от същия този Мъни:

...Ако видях случая на момче на десет или единадесет, което е силно еротично привлечено от мъж на двадесет или тридесет години, ако връзката е наистина напълно взаимна [...] тогава не бих я нарекъл патологична по никакъв начин...

Дерик Дженсън е радикален, ляв природозащитник, който мрази капитализма. Но когато Дженсън прави изявление, че мъжете са мъже, а жените са жени поради факта, че биологичният секс съществува, активистите на джендър политиката се заеха да атакуват и унищожат кариерата му, точно както те се заеха да унищожат кариерите на тези измежду десните, които се осмеляват да говорят срещу про-трансджендърното движение.

Дори публична личност като Дж. K. Роулинг, която изрази загрижеността си срещу отричането на биологичния секс, е жестоко атакувана и етикетирана като омразен трансфоб. За такава е набедена и професор Шиела Джефрис, която споменава нещо наистина трогателно за истината зад про-транс движението, за което повече хора трябва да се замислят.

Тя каза, че това наистина е сексуален фетиш, маскиран като движение за права.

Позволяваме си само да добавим, че основната концепция на транс движението — “роден в грешно тяло” — е изключително умело разработвана от фармацевтична индустрия, медии, хирургически интервенции, мода. Популярното обяснение на повечето човешки драми “следете потока на парите” идеално обяснява как за десетилетие случаите на “транс” деца на Запад са се увеличили хиляди пъти…

Така че - честит прайд, но долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете.

За първото никой никога няма да ви прости, а второто е толкова абсурдно и въображаемо, че единствено връща спомените за вицовете от отминали времена: “Мъж не може да забременее, но в турските затвори опитите продължават”.

Днешният прочит е: Ако не може мъж да забременее, то тогава променяме дефиницията за мъж, за да включва и жените, които се идентифицират като мъже. В името на разнообразието и приобщаването.