ЧЕСТИТА НЕЗАВИСИМОСТ! Как преди 114 години Фердинанд надхитри Турция, Русия, Великобритания и Австро-Унгария
Възходът на младата България е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело
Датата 22 септември 1908 година завинаги остава в родната историография като един от малкото моменти, в които българският политически елит показва диломатически умения и в благоприятна международна обстановка успява да извлече максимума за държавата ни. Днес, в ерата на Росен Христов и Гълъб Донев, да се върнем към онзи славен ден в далечното минало.
След Съединението през 1885 година България започва да се развива с удивителни темпове. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Пример за това е фактът, че София се превръща в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи, както и сериозния напредък в изграждането на железопътната мрежа, част от която обаче не е собственост на българската държава.
Целият този възход ярко контрастира с международния статут на държавата, макар много от клаузите, уреждащи васалното положение на България да са просто неспазвани формалности. Така постепенно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се превръща в една от основните цели на държавния елит.
В началото на 1908 година Фердинанд поставя на власт правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Партията клони в своите пристрастия към Русия и Антантата. Князът на свой ред е ориентиран към другия лагер и смята, че избора на едно русофилско правителство ще доведе до известен консенсус в позициите на Великите сили при евентуално отхвърляне на васалитета към Високата порта. Благоприятният момент настъпва през 1908 година.
С избухването на младотурската революция в началото юли султанът е принуден да възобнови конституцията на Османската империя от 1876 година, а младотурското движение започва пропагандирането на идеята за единна нация. Малко след младотурската акция, българският дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се провъзгласи независимостта.
На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел. На 16 септември българското правителство окончателно взима решение независимостта да бъде обявена. За дата е определен 21 септември 1908 година. На Фердинанд е съобщено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от правителството.
На следващия ден, 22 септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест. Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, а освен това дава надежда за постигането на националното обединение.
