Чужденци наддават за Батенберг в нета

Чужденци наддават за реликви от времето на княза обединител Александър Батенберг. Това показат платформите за онлайн търгове Amazon и еBay.

Най-скъпият предмет, който привлича вниманието, е монета от 10 стотинки от 1881 г. Тя е обявена с начална цена от $1,255.31, а 14 души са проявили интерес към нея, съобщава Монитор.

Любители на антиквариата от цял свят купуват онлайн и наддават за артефакти от най-новата история на България през XX век, а из порталите за продажби по интернет най-търсените са т. нар. милитария, предмети, свързани с армията и полицията. Продава се всичко – от втория по значение орден в България до необувани долни гащи с дълги крачоли тип „наполеонки“ с етикет. Много от предметите са „история в едно хапче“ – разказват цели случки и биографии.

Ценните находки от България в портали като eBay, olx или Etsy и намаляват значително през последните години, а според експерти причините са две. Едната е, че за 30 години домашните ракли и чекмеджета са се поизпразнили доста. Втората е, че в популярните портали за търговия все още може да се купи някоя ценна вещ, но най-ценните отдавна са се пренесли в специализирани колекционерски сайтове. Скъпите артефакти, чиято първоначална цена започваше от десетина хиляди долара, вече липсват в масовите продавалници в мрежата.

Най-евтино в eBay можете да си купите сивата българска еднолевка от емисия 1974, за която още някогашни ученици си спомнят как при бай Тошо с една такава си купували и закуска, и обяд в училищната лавка. Курсът е от най-изгодните, които някога левът е имал спрямо долара. Продавач от Босна и Херцеговина предлага левчето точно за един долар с безплатна доставка. Само за сравнение, 5 жълти стотинки от същата емисия с доставката излизат близо 7 долара, ако някой ги купи. Иначе има и пощенски марки за под долар като тази с три дечица, които строят завод от кубчета, а над главите им пише „Петилетката в съкратени срокове“. Марката е от 1960 година и е посветена на плановата икономика. Струва 2 стотинки, достатъчни по онова време да се пусне картичка без плик от морето.

Филателистите са най-активни в портала и непосветеният, който няма тръпка в темата, би се чудил с какъв акъл иска някой 10 долара за използван плик от 1942 година изпратен от София до Виена с печат от германската цензура, че и пощенските разходи за изпращането му са над 11 долара. Но ако се вгледате в детайлите, ще видите, че подател на писмото е роденият през 1892 в Търговище поручик, впоследствие майор от авиацията Васил Бандев. На длъжност наблюдател-авиатор, той заснема 13 броя разузнавателни снимки над летището в Ксанти, които влизат в албумче „Спомени от войната 1915-1916 година на поручик Васил Бандев, наблюдател-авиатор, София“.

Бандев е награден с орден за храброст за участието си в Първата световна война, а след нея става началник на авиационното училище в Казанлък. В последната си известна роля през 1934 година като началник на водолетище „Пейнерджик“ във Варна организира в морската столица Авиационна въздушна седмица и се опитва да събере средства за купуване на хидроплан. Получател на кореспонденцията трябва да е била фирмата C. P. Goerz, специализирана в производството на прибори и пособия по геометрия и чертане, както и на обективи и фотоапарати, използвани през Първата световна война. Следите на Васил Бандев се губят някъде в средата на 30-те, но пликът, изложен за продан в интернет, показва, че през 1942 година, вече 50-годишен, е продължавал да има професионални и любителски интереси към фотографията и се е занимавал с бизнес – търговия и представителство с офис на „Княз Борис“ 2 в София.

Друга пощенска картичка е част от продължаваща кореспонденция от 9 юли 1940 с подател Недялко Плачков от Балван, Търновско, а получателят е подпоручик Йордан Русков, летище София. Летецът явно е питал за ябълки по-рано, защото Недялко му обяснява, че ябълките са преминали, но за един колет ще има. На 25 септември 1944 над Бела паланка самолетът, с който летят вече поручик Йордан Русков и подпоручик Иван Иванов, е свален, а двамата влизат в златната книга на българските пилоти, загинали във въздушен бой. Картичката струва 7 паунда, за любителите на историята – безценна.

Сред най-скъпите български „стоки“ е третият по старшинство в българската наградна система орден „За военни заслуги“. Учреден с Княжески рескрипт до канцлера на Българските ордени на 18 май 1900 г. в знак на особено благоволение на монарха към храбрата армия. Ценителите могат да го имат срещу 910 долара, продавачът е от Канада.

На 550 долара е оценен изключително интересният медал с лика на цар Борис III от едната страна, а от другата с надпис „За спасяване погибающи“. Медалът е учреден на 15 октомври дни след обявяването на независимостта на България още от Фердинанд през 1908 година и е причисляван към почетните знаци „За насърчение към човеколюбие“. Присъждал се е като награда за спасяването на човешки животи вследствие на природни бедствия, катастрофи или инциденти.

Автор на Фердинандовата версия на медала е берлинският бижутер Пол Телге, който известно време е придворен златар на румънския крал Карл I и жена му Елизабет. За тях той сътворява най-големите отличия Звездана Румъния и Орден на Короната на Румъния. По поръчка на Фердинанд прави през 1908 и Възпоменателен кръст за независимостта на България. „Заплатените“ с кръвта и живота на притежателите си ордени за храброст от периода на Царство България днес могат да бъдат купени на цени от 35 до 500 долара. Социалистическият орден „Девети септември първа степен“ с мечове и лика на Васил Левски струва 48 долара, 27 долара е втора степен, останал от стара коледна разпродажба.

Ценовият рекорд в момента се държи от екземпляр на първия български калкулатор ELKA 6521. Електронното чудо с фабричен номер 11382 е произведено през 1970 година, с 30 копчета и 16-цифрен дисплей и се предлага от продавач от Банкя за 5500 щатски долара.