Д-р Михаил Околийски: При интензивен контакт с носител на COVID-19 60% от хората се заразяват за часове

Доц. д-р Михаил Околийски е представител на Световната здравна организация (СЗО) за България. Роден е на 21 юни 1972 г. в София. Завършил е сексология в Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г. В продължение на 15 години работи в Центъра за обществено здраве и анализи. От октомври 2014 г. работи в офиса на СЗО за България. Д-р Околийски даде интервю за Росица Ангелова от предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

- Строгите мерки, предприети в цяла Европа, са абсолютно необходими за спиране на пандемията COVID-19. Това заяви регионалният директор на континентите на Световната здравна организация /СЗО/ д-р Ханс Клуге, цитиран от London Evening Standard. Той предупреди, че в такива безпрецедентни времена може да са необходими още по-драстични стъпки. Д-р Околийски, процентът на положителни тестове днес у нас е почти 14,5%, как това се съотнася към процента в останалите страни от Европа?

- Благодаря ви за този въпрос. Само искам да уточня, че д-р Клуге не е призовавал за по-драстични мерки, СЗО призовава мерките да се спазват адекватно от всички граждани, за да не се прибягва до наистина драстични мерки, които се взимат като решения от страните членки. СЗО не може да наложи и не препоръчва на страните как да се справят с пандемията, включително да затварят граници или пък градове.

По отношение на повишената диагностика на хора с COVID-19 мога да кажа, че сега се правят доста по-целенасочени тествания в клъстерите от инфектирани хора в големите градове най-вече, в някои предприятия. Но този повишен брой на новодиагностицирани кореспондира с находките и в други страни.

В Европа има страни, които диагностицираха катастрофално много случаи в последните седмици. В момента Чехия е на първо място по диагностицирани случаи в последните 14 дни и това е наистина много притеснително. В България на всички ни се иска – и от СЗО, и другите колеги, които работят на терен, да не се стига до подобно развитие. Но това все още според мен зависи от всеки един от нас и от съвестното съблюдаване на препоръките за превенция.

- Вие направихте уточнението, че СЗО не може да налага мерки, тя може да препоръчва.

- Точно така.

- Най-често задаваният въпрос през последните дни е защо при малко болни имаше строги мерки, сега при много - режимът е далеч по-либерален? Могат ли да бъдат упрекнати отделните правителства в мудност, в бавна реакция?

 - Този въпрос по-скоро трябва да го зададете на Министерство на здравеопазването и на българските колеги - защо сега мерките не са както в началото. Аз не мисля, че тези мерки по затваряне на градовете чрез КПП-та са много ефективни. По-скоро това, което е ефективно, е както казах вече, простите мерки за защита - спазването на дистанцията, добрата хигиена, носенето на маски в затворени помещения, даже на открито, където също има интензивен обмен. Не мога да кажа защо отваряме отново страните. Това също е нещо, което според мен би трябвало да се обмисли много внимателно. Данните, които в момента имаме са, че се регистрират доста повече новодиагностицирани случаи, но в цяла Европа смъртните случаи са много по-малко.

- Малко в сравнение с тези в България ли имате предвид?

- Не. Много по-малко в сравнение с април месец, около 5 пъти по-малко са смъртните случаи в европейските страни и това е добра новина. Очевидно се научаваме как да се лекува вирусът, въпреки че все още няма специфично лечение. Докато не излезе ваксина, ние трябва да намираме начин да помагаме на най-тежко болните по базирания на научни доказателства начини. 

- Многократно беше казано, че е необходимо да се спазват основните изисквания – носене на маски, дисциплина, дистанция, хигиена. Но напоследък все по-често хората изразяват съмнения, че това са ефективни мерки. Какъв е вашият коментар?

- Да. Това е много важен въпрос, който се поставяте и той не е свързан толкова с факта дали мерките са ефективни или не, а с така наречената умора от пандемията. Това е феномен, който се наблюдава в целия свят. СЗО има едно много добро изследване и анализ на този феномен, който е споделен със страните членки, включително с България, как да се справим с тази умора от пандемията. Тя се изразява в скепсис и неспазване на тези препоръки.

В началото хората са даже мотивирани за известен период от време, но след като минат месеци, започват да се изморяват, започват да развиват притеснения и по отношение на икономиката, и на финансовите си перспективи, всичко това е напълно човешко и разбираемо. Точно в такъв момент би трябвало всички ние – и министерствата, и правителството, а и международните организации, които работят в България, да адресираме съзнанието, емоцията на хората, за да разберат този феномен. Да не го отдадат на някакъв вид съпротива или скептицизъм по отношение на мерките, защото почти нищо не се е променило. СЗО още от първия момент препоръчва нещо, което се оказа наистина животоспасяващо.

В България, за съжаление има много хора, които най-вече в социалните мрежи, чрез антиваксърските движения, наслояват недоверие, даже агресия към бъдещата ваксина, към тези мерки. Твърдят че коронавирусът не съществува и хората, които са лаици, които са изложени на този информационен поток, в един момента започват също да се колебаят. Ние проведохме втора вълна на едно изследване за поведенческите нагласи на хората в България. В момента ще анализираме последните резултати, но мога да ви кажа, че България е една от страните, в които недоверието дали съществува или не вирусът, е едно от най-високите. Степента на готовност на хората да се ваксинират с ваксината, която все още не е развита, но ще бъде развита, е много нисък.

Под 50%, 48% от хората заявяват, че биха се ваксинирали. Това в сравнение с американците, да кажем, тези дни беше проведено изследване на хора, които взимат участие в първичните избори за президент, 70% от американците са готови да се ваксинират с тази ваксина, като голяма част от тях разбира се искат да видят и дали тя ще има клиничен ефект и прочие, но това са нормални човешки реакции. Но тази готовност, даже в страна, в която има много нагорещен дебат по отношение на коронавируса и той в голяма степен е политически, там хората са доста по-съзнателни към здравето си и към бъдещите ползи от една ваксина. Ваксините безспорно помагат и са спасили милиони човешки животи в историята на човечеството.

- Какви са очакванията, кога най-рано светът ще има на разположение ваксина?

- В момента около 200 кандидати работят много усилено по създаването на ваксина. Смята се, по първоначалните преценки говорехме за първата половина на 2021 г., но сега по последни данни очакваме до края на годината ваксината да бъде разработена, след това да мине през регулаторните изисквания, да бъде регистрирана и след това да бъде транспортирана до страните. В началото количествата, които ще бъдат осигурени, ще бъдат за най-рисковите групи. Това са по-възрастните хора, хора с хронични заболявания и здравните работници. България е част от една група страни от ЕС, които са заявили ваксини по този механизъм.

Има още един механизъм, в който членуват около 180 страни, към вчерашния ден бяха 180, вече може да са повече, и това представлява повече от 70 процента от всички страни по света. Това е така наречения механизъм „Ковакс“ на СЗО, на който също целта е да има добър и равноправен достъп до ваксините за COVID-19. По този начин се прави опит те да не бъдат достъпни предимно за по-богатите страни, а и по-бедни страни и страни със средни доходи да имат достъп до тях.

- Може ли да се отговори на въпроса, ако вече има някакви данни, къде най-често се заразяваме – в общностите, в които се движим, в домовете или пък основната причина винаги и глобално си остава неспазването на предпазните мерки?

- Генерално да – неспазването на мерките може да ни завари на много места. Вижда се, че в различни сектори много бързо може да пламне епидемията, защото този вирус не е толкова смъртоносен като да кажем Ебола или даже Морбили, но е много заразен, много вирулентен. И ако се допусне много близък контакт в хора, които са в близки отношения, в близка група, той много бързо може да се разпространи. Това го наблюдавахме и в дома в Качулка, хора в Благоевград, наблюдавахме тези дни в хокейни отбори в САЩ. Просто за часове повече от 60-70 процента от хората, които са били в подобен тип интензивен контакт са се заразили. Досега се смяташе, че по време на спортове на открито рискът е много малък. При този хокеен отбор имаме доказателства, че поради пълния телесен контакт, ако 1 човек е заразен, той заразява много бързо и други хора.

Така че нашият призив е хората да бъдат много внимателни. Сега предстоят футболни мачове. Знаем, че българските отбори се класираха в Лига Европа и това е хубав факт, но допускането на зрители на трибуните предполага те истински да се пазят. Да имат съзнанието при радост, при злощастно развитие на обстоятелствата, да не стигат слюнки от тях върху дрехите и телата на другите. Това са основните неща. Примерно в Дома в Качулка, знаем че над 50 човека от медицинския персонал се беше заразил. Трябва да се спазват и предписанията за носене на лични предпазни средства, безусловно, човек не може да си позволи някакво изключение или умора. Умората завладява хората, това е разбираемо, но в крайна сметка става въпрос за нашия собствен живот и за живота на най-близките ни хора, най-вече нашите по-възрастни роднини.

- Какви са очакванията ви? Какво ни очаква и нас в България, и светът като цяло в следващия месец? Ще продължи ли тенденцията на увеличение на заболелите?

- Надявам се да не продължи. Смятам, че сега е моментът да покажем съзнание и да устискаме още малко до появата на ваксината, за да може не чрез теории като обществен стаден имунитет, а наистина базирано на научни доказателства да предпазим цялото общество. Другите твърдения за това, че всички трябва да се заразим и по този начин ще предпазим обществото, не са етични, не се базират на досегашните научни доказателства, които сме събрали от други епидемии. Това ще бъде много голям данък, който ще платим със смъртта на много от нашите по-възрастни роднини. И отделно от това ще бъде непосилен за здравната система. Виждате, че в момента има области, които се задъхват и не могат да бъдат приемани нови пациенти, които имат нужда от медицинско обслужване – в Благоевград, в Търговище. Това не трябва да го допускаме.

- Основният извод си остава, който и дотук многократно беше препоръчван и от СЗО, и от българските власти – спазването на предписанията за хигиена и дистанция?

- Да. Това са нещата и смятам, че ние всички като хора трябва да си дадем сметка за много по-голямото бреме, което поемат здравните работници на първа линия, медицинските сестри, лекарите, които работят в пълно защитно облекло по цял ден, както и огромния недостиг от медицински кадри в момента. Има страни, да кажем като Великобритания, където има още по-голям недостиг. Но може да се окаже, че има легла, има медицински предпазни средства и пособия, но да ги няма хората, които да могат да работят с тях. Това не трябва да се допуска. Ние като пациенти, ако не пазим нашите лекари чрез маски, няма как те да не бъдат засегнати с най-лошите последствия на вируса.