Да гласуваш за Слави е като да си хванеш гадже с малка пишка

Партията на Дългия има електорат, но има ли какво да му предложи?

Коментар
17:01 - 30 Ноември 2020
25403
Да гласуваш за Слави е като да си хванеш гадже с малка пишка

Няма да ни е за първи път да гласуваме „на сляпо“. Съвсем наскоро на този принцип сума ти народ пусна бюлетинка за съветския зеленочорапник Румен Радев, в името да едната фатмашка чест и защото леля Цецка беше досадила и на себе си с отечественофронтовски, менопаузни опорки. Едно време така избрахме и Симеон, а се оказахме управлявани от Лидка Шмулева, Глупка Кючекова и Нинчето Чилова. Скоро е ред на  Слави, който гордо обяви, че ще се яви на избори самостоятелно.

Хубаво, похвално, ама кого ще избираме конкретно? Освен джуджетата от Редколегията и Ванката има ли някой друг? Може би Крисия, ама трябва да я чакаме още две години да стане пълнолетна. Някоя пилонаджийка от безкрайните самодейни риалитита като бившата жена на Лукарски? Старите приятелчета от шпицкомандите на ВИС-2, които не са изгнили в небелязани ями по Витоша? Меглена Кунева? Сашо Роман?

Типично за нашенските стари моми е постоянно да мрънкат, че си нямат мъж, а когато най-после успеят да излъжат някой шаран, да не спират да се оплакват, че им се е паднал най-големият цървул в околните шест общини. Все едно не са си го избрали те. Особено ако има и малка пишка. Защото в една интимна връзка миниатюрният член не е фатален, ама е... абе да не дава Господ.

Така е и с гласуването за народняшко-егоцентрични формации като „Има такъв народ“ – няма да е фатално, какви ли не галоши сме избирали, избираме и днеска. От футболното съдийче от ГЕРБ, дето не може да прочете дума с повече от три букви, през разтропаните аптекарки на Марешки и пролетариите-божковисти от БСП, до получаващия ултракъси сигнали от космоса в Павел Шопов. Ама поне си ги знаем какви са мижитурки. Виж, със славчовата партия сме съвсем на тъмно.

Онези, които смятат, че Слави Трифонов няма привърженици или е просто поредния бушон с десетина депутати като Яне Янев или Николай Бареков, ще бъдат брутално върнати в реалността съвсем скоро и доста болезнено. Защото потенциалът на Дългия варира от това да бъде със сигурност трета политическа сила в парламента до това да бъде ( да не дава Господ) бъдещ премиер - през август „Маркет линкс“ даде на „Има такъв народ“ 15%, а на ГЕРБ – 15,2%. Сега, разбира се, процентите спаднаха в рамките на нормалния селяшко-патриотичен електорат, но с два концерта с промоционални билетчета и три биса на „Едно ферари с цвят червен“ пак ще се повдигнат.

Проблемът е там, че в родното общество линията между чалга фенове и политически привърженици е съвсем размита. Тя е нещо като талията на Александър Йорданов – понякога леко се свива, друг път леко се разширява, но винаги виси на талази над колана и надхвърля и най-смелите очаквания. С други думи – има кой да гласува за партията на Слави, ама има ли за кого?

„Има такъв народ“ достига до електорален слой, до който никой друг няма и не иска достъп, поне не гласно – неудачниците, маргиналите, бедните духовно и фискално и вечно онеправдани обществени „стари моми“. Прави турнета, говори на техния език, убеждава ги, че те са народът, който е вечно прецакан. Какво обаче им предлага никой не знае. Нищо, пускайте бюлетините и се надявайте да ви се падне някой кандидат с по-солидна пишка.