Дърти киселяци, Мартин с „Черната писта” е гений, a вие сте лайна

Клетото момче Мартин Атанасов, авторът на интерактивните платформи „Черна писта” и „Диагноза България”, се превърна в последните дни в по-желан обект за плюене и дъвчене от Деси Атанасова и Лионел Меси накуп. Бил недорасъл дрисльо с огромно самочувствие, бил партиен шпионин на розовите понита, бил НПО-соросоидна подлога. Злоба, гняв, пяна и курвенски измислици по адрес на момчето, само за педал не го обявиха, ама това си го пазят за десерт.

Всичко започна, след като на Мартин му отказаха участие в „Би Ти Ви” от шубе, че си позволява политически демонстрации в ефир. Живи и здрави да са, щом това ги притеснява. Аз със скромния си опит от четвърт век в медиите го намирам за рейтингов удар и живителна глътка за западащата пийпълметрия на канала до НДК, ама те явно са големи специалисти. Далеч по-добре е някой дърт и преекспониран кукундрел като професор Иво Дебилите да ни обяснява за хиляден път колко ядрени бомби има Руската Федерация. С излъчване и красноречие, все едно поне три от тях в момента са му завряни в социологическия гъз.

За „Би Ти Ви” си е тяхна работа, лошото е, че още на 15-ата минута след като скандалът стана публичен, цялата кохорта дърти, провинциални, задръстени и некадърни оформители на обществено мнение се нахвърлиха върху момчето. Даже пуснаха противния фейк, че бил изключен от училище, защото хакнал дневника с оценките. Сигурно го е направил с дистанционно включване от хижата в „Петрохан” докато е пийвал украинско смути. Пълни лайна.

Истината е, че Мартинчо, който е на възрастта на децата ми и мога да си позволя известна снизходителност, е гений. Ама не гений на клавиатурата, такива с лопата да ги ринеш. Той е гений на гражданското общество, на социалното предпориемачество, на дигиталната смелост. И точно затова страхливите мижитурки го нападат толкова яростно – пропадналият роб без морал и топки ненавижда свободата и себеотрицанието, защото му напомнят за собствения му умствен и душевен крах и разпад.

Няма да е силно, ако сравня Мартин с личности като Ботев, Бенковски, или Райна Княгиня, за да има равенство между половете. Онези младежи преди 150 години са разбрали, че една корумпирана, безразлична и престъпна към поданиците си империя може да бъде победена само с национално обединение, общ идеал, точна пушка и остър нож.

От другата страна стояли баровците с по 5-6 мелници, тлъстите попове и останалите слуги на негово величество Султана, за които робството било благодат и идеална бизнес среда. И псували и гонели бунтовниците, предавали ги на турците и вместо вода им сипвали пикоч, когато умирали от жажда, както е описал безсмъртният Захарий Стоянов.

Днес Мартин не носи пушка и униформа. Защото е разбрал, че сегашната корумпирана, безразлична и престъпна държава се бори не с револвер и кама, а с информация. И безстрашно бърка в лайната за ужас на днешните чорбаджии и клерикали – дебелите, жалки и продажни слуги на статуквото. Както се рови в базите данни, така влиза и директно в жалките им душички. Браво, момче, колкото повече беснеят срещу теб, толкова повече ги болят хемороидите. Надявам се скоро да им ги пръснеш.